Обиденият ученик

Депутатът от ГЕРБ Георги Марков, онзи, който напусна спонтанно парламентарната си група, се завърна в Народното събрание, за да седне на банката като независим избраник. Какво ли не се изписа за него, приписаха му се какви ли не лидерски качества, привидя се бунт срещу Цветанов и Борисов, срещу стила "Фидосова" или подхода на Цецка Цачева. Появата му на живо в Народното събрание опроверга всички принципни морални мотиви за неговото поведение. Оказа се, че човекът остава верен член на партията, обича Цветанов и Борисов, но недолюбва неприятната нему Цецка Цачева, която му се скарала. Получи се почти семейна история в ГЕРБ.
 Всички предположения, че Марков има принципни различия и прочие мотиви преляха в едно напълно безпринципно мотивиране на неговото напускане на групата, приличащо на сърдита реакция на ученик от средните класове. Цялата бутафория е съпроводена с инфантилно мърморене, беззъбо критикуване на партийния подход по въпроси на партийната дисциплина и разделението на любимци и нелюбимци. Щеше казусът да бъде интересен, ако съдържаше някакви принципни реакции, а не само лични мотиви на неразбрания никому неизвестен до момента депутат. Неслучайно колегите му трудно се сещаха за него, защото първо - бил наложен в листата лично от кадровика Цветанов, и второ - няма нито едно изказване до момента. Освен това за напускането. А в оттеглянето му от парламентарната му група няма нищо, освен че бил сърдит на Цачева.
Казусът с първия независим депутат отново повдигна изначалния въпрос за това какви хора влизат в Народното събрание. Защо отиват там и какво искат. Нали заради тези безименни обидчиви натури преди години измислиха наименования като "мравки", "крилца", "перца". Нещо като нищо. Но ако не с друго, този Марков ще бъде запомнен с това, че няма с какво да бъде запомнен. Каквато ще е съдбата на не един от неговите безмълвни колеги.