Обида за осребряване?
/ брой: 239
Сдружение, което наброява вече над две хиляди членове, и те непрекъснато се увеличават, настоява да получи обратно парите, които са удържани за ергенски данък преди години. В "тоталитаризма". И не само на думи настояват активистите - те вече са внасяли в предишния парламент подобно предложение, което е отхвърлено, та сега отново доста агресивно преекспонират исканията си, включително и като събират подписки.
Извинете, но как така?
Да бъдат ревизирани нормативни документи след 20, вече - и кусур години ли? Къде го има това? И как така хората, неотгледали деца, смятат държавата за свой длъжник, че още и искат "процент върху пенсиите си"?
Давам си, ама много ясно си давам сметка, че темата е деликатна. И много болезнена - и за нас, които се женихме, понякога - развеждахме, пак се женихме - и през цялото време раждахме и отглеждахме бъдещето на страната, колкото и високопарно да звучи някому тази фраза днес. Та и кариери не изградихме кой знае какви, но... това е просто шега.
А си гледахме децата не с парите от ергенския данък на тези, които днес искат, когато стигнат до пенсия, добавки - средствата тоталитарната държава изпращаше в детските домове, при изоставените малчугани. И не се чуваше нито за побои, нито за глад, нито за мор в тези сиропиталища. Така беше, който честно погледне назад, няма да вземе да отрича.
Темата е силно болезнена и заради другите, неуспелите да родят своите деца.
Защото най-красивите, най-умните момичета най-трудно минават под венчило - и преди, и сега, и като че ли винаги ще е така. С момчетата "случаят е същият". Понякога изборът им е личен. Понякога просто е съдба. И като всяка съдба - уникална и с много тайни.
Само че откъде накъде трябва да имат някогашните моми и ергени привилегии "със задна дата"? Даже мисълта, какво пък остава за огласяването й, е най-болното нещо, за което човек може да се сети.
Кой измисли "обидата", която настоява да осребри?
Ами ако "на кантар" се сложат обикновено почти еднаквите по онова време заплати - едната - за днешните обидени, другата - за пълна с деца къща, кое ще натежи?
А ако спокойните дни и веселите нощи се сложат на друга везна - с детските болежки, с тежките пубертети на поизрасналите хлапета, с двойките в училище, със забележките "за невнимание в час", с мъките по кандидат-студентските изпити, кое ще натежи?
Всъщност имам приятели, които си "взеха", и не само по едно дете от изоставените. Те са си техните деца, защото родител е, който отглежда. Не съм ги чула и да "гъкнат" за своите си обиди от някогашния ергенски данък.
И не смятат като хората от въпросното, извинете, сдружение, държавата за свой длъжник.