Нямаше взрив в етнополитическата лаборатория на ЕС, но...

"Холандия - след "Брекзит"-а и след американските избори, каза "стоп" на популизма от погрешен вид", заяви премиерът Марк Рюте пред свои привърженици веднага след като станаха ясни резултатите от проведените на 15 март избори. Той нарече изборите, в които участваха 82% от холандците, "фестивал на демокрацията". Толкова високо равнище на изборно участие в една свободна, демократична държава не е често явление. Постигнато бе без законово задължаване за гласуване (което нашата ЦИК още не е разбрала, че е обявено за противоконституционно). Масовото участие в едни избори е функция на живия политически процесЕ "Холандия, о, Холандия, ти си шампион! Поздравления за този чудесен резултат", написа френският президент Франсоа Оланд в Тwitter след огласяването на резултатите. Фамилията му впрочем се изписва "Hollande"Е
Как следва да бъдат разбирани миналите избори и какво следва от тях? Преди около десет години нарекох Холандия "етнополитическата лаборатория на Европа".
Не само 17-милионното население на Холандия се вълнуваше на тези избори. Народната партия за свобода и демокрация на действащия премиер-министър Марк Рюте получи 31 мандата от 150 места в долната камара на парламента. Партията на Герт Вилдерс, която се самоопределя като антиислямистка и антиевропейска - само 20. Седмиците преди изборите именно около партията на Герт Вилдерс се разви масова медийна почти психоза. "И тук ли (в Холандия) ще спечелят антиеевропейци и ксенофоби?" Въпросът "и тук ли..." предпоставя, че това вече се е случило, да речем, в САЩ. Още на 16 март  настъпи успокоение - "не печелят!" На 15 март битката не бе между крайнодясната и антиимигрантска Партия на свободата на Герт Вилдерс и либералите на премиера Марк Рюте. Вилдерс се бореше за по-добро място под слънцето... Вилдерс действително приветства победата на Доналд Тръмп в САЩ като "революция" и като "патриотична пролет".

А кой бе казал, че могат да спечелят?

Според мен отсъстваше каквато и да е била теоретична възможност Вилдерс да се доближи до парламентарно мнозинство или представителство, което евентуално да заплаши статуквото. Западноевропейските медии бяха изпълнени с екзалтирани надежди, че "маршът на популистите" в ЕС сега вече ще спре. Въпросът обаче беше имаше ли въобще такъв "марш", или всичко е по-различно?
Във Франция предстоят президентски избори и към днешна дата те не изглеждат толкова непредвидими - на първия тур най-вероятно ще спечели водачката на "Националния фронт" Марин Льо Пен, а на втория, поне засега, по-скоро надделява кандидатът на центристките сили Манюел Макрон. Страхът в Европа не бе толкова за бъдещето на Холандия, колкото от евентуалната  победа на Льо Пен, при това от "ксенофобията", не е дори от "антиислямизма", който терористичните атове издигнаха до неподозирани равнища. Страхът по-скоро произтича от това, че народите от ЕС могат да обърнат гръб на европейските институции. Впечатлява обаче стремежът на множество европейски политици да се самоопределят като "местния Доналд Тръмп".
Разликите между европейския и американския популизъм са базисни. Общото може би е само в идеята за "стените", които официална Европа отрича, а Тръмп приветства. Дяснопопулистките партии в Европа избуяха на основата на растящото недоверие на европейските граждани към способността, по-скоро на неспособността на европейските институции да се справят с проблемите в съответствие с поисканите и предоставените им правомощия и съобразно публичното им "автоцентриране". Популистите избраха като приоритет въпросите около мигрантите, където неспособността на институциите - национални и европейски, личи доста по-отчетливо, а способността на гражданите да оценят случващото се е доста по-голяма.
Но да се върнем към Холандия. Досегашният и бъдещ премиер Марк Рюте разграничи популизма. Реакцията на глобалните медийни фактори бе "Холандия отби популистката вълна". Рюте е симпатичен, но чак такъв подвиг да е извършил, мисля, че е малко пресилено. Освен това той открито разграничи "вредния" от "доброкачествения" популизъм. Бележката ми е, че в Европа от популизма са заразени всички партии - леви и десни, умерени и крайни. Популизмът от няколко десетилетия се налага като доминираща стилистика при правенето на политика. И смяната на политическата система, която внушиха на българите, изисква съвсем други решения. Например как да се помогне на хората да разбират смисъла и последиците от политическите решения и съответно да отслабят популизма. 
Имаше ли шанс Герт Вилдерс да "обърне нещата" в Холандия? Мисля, че драматизмът, с който се говореше за заплахата Герт Вилдерс, определено бе пресилен.
 
Холандските мюсюлмани

Почти 15 на сто от населението на страната са мюсюлмани. В началото на ХХ век при преброяване на населението са преброени двама мюсюлмани. Днес броят им официално е над милион, но има и незаконно пребиваващи. Няколкостотин хиляди турци, няколкостотин хиляди мароканци.    
Нека си припомним, че девет дни преди майските парламентарни избори на 2002 г. бе убит крайнодесният политик Пим Фортаун - професор по социология и екстравагантен хомосексуалист, автор на преценката "Холандия е препълнена". Той проповядваше пълна забрана на имиграцията от мюсюлмански страни и отправяше горещи призиви да бъдат изгонени чужденците от родината му. А неговият убиец се оказа активист на движението за защита на животни... На изборите "Листата на Пим Фортаун" получи много висок резултат, влезе в правителството и започна да съуправлява страната, но скоро се провали, правителството падна и пак се стигна до избори.   
През ноември 2004 г. Мухамед Буйери, 26-годишен марокански ислямист, застреля и промуши с нож филмовия режисьор Тео ван Гог, отправяйки зловещо послание - така постъпвам с теб и след това и с другите. На второ място след бъдещите жертви е младата сомалийка Аяан Хирши Али - "отстъпница" от исляма, т.е. "бивша мюсюлманка", автор на книги с антимюсюлманска насоченост и за известно време депутат. Трети поред е Герт Вилдерс, вече изявен критик на исляма. След убийството на Тео ван Гог службите за сигурност скриха Вилдерс, който вече 13 години живее под строга охрана, без открити публични изяви. Спонтанно, в отговор на убийството, холандци запалват няколко джамии. Герт Вилдерс определя исляма като заплаха за западната демокрация, дори стигна дотам да закрие всички джамии и да забрани Корана, ако дойде на власт, като сравни ислямската вяра с нацизма. А на обществеността недвусмислено каза - ето, това е алтернативата.
Холандското общество от петнадесетина години започна да усеща и да осъзнава своя конфликт с радикалните ислямисти. Преди десет години правителството начело с премиер-министъра Ян Петер Балкененде прие най-строгите в Европа закони за бежанците. Вярно е обаче, че Холандия е сред държавите, осезаемо обгрижващи мигрантите.
Ако под популизъм, който бил "спрян в Холандия" на 15 март, разбираме "антиислямизъм", той има скорошни, но дълбоки корени и те не са продукт толкова на активността на Герт-Вилдерсовата партия, която "не спечели изборите". Разговорът за евроскептицизма е много по-принципен и трябва да започва с това, дали и как всъщност институциите на ЕС работят срещу собствения си авторитет.  

Холандските избори и турският референдум

На холандците, както и на повечето четящи западноевропейци никак не им е мила идеята на предстоящия турски референдум. Преходът на Турция към един конституционно декретиран  "републикански абсолютизъм" е в пълно противоречие с всичко, което "преговорните екипи" на Брюксел са обсъждали с турските си партньори от няколко десетилетия за присъединяването на Турция към ЕС. Сега на Европа й остава единствено да се надява, че турските избиратели сами ще решат проблема. 
Холандските избори отново показват, че западноевропейската политическа система има тежък проблем - сама със себе си. Тя е на кръстопът - да продължи по досегашния начин, без да се вглежда в случващото се, умерените политици да продължават да не успяват да видят реалните проблеми, а на реалистичните анализи да не се дава вяра. Резултатът е, че адекватният социален анализ на произтичащото се подарява на  "популистите". Притесненията на множество европейци от такива феномени, като нелегална миграция, охрана на външните граници, радикален ислям, провал на политиката на интеграция на мюсюлмани и роми и т. н., могат да намерят адекватен отговор, ако се спре мисленето в клишета, ако се признаят легитимните притеснения на европейците от нарастващото социално неравенство и от "султанското поведение" на множество "брюкселски фактори". Не стане ли това, "умерените" ще треперят преди всеки изборен ден. Промяната в ЕС изисква да се сложи край на практиката по всеки нов въпрос да се търсят отговори в приетите Евродирективи или да се пишат следващите, вместо да се  работи за решаване на проблемите, които животът поставя.
Всъщност думите се оказват проблем, не толкова делата...