Няма нищо по-лошо от хубавото време!

Навън е зима. Сняг е затрупал кривите плочки и дупките по "Графа",  децата се радват, правят снежни топки и чакат да мине някой трамвай, за да го уцелят. Има да чакат до петото пришествие. Докато чакат, ще пораснат, ще почнат да плащат парно и ток... В такова време едни се женят, други отиват на ешафода, което е същото. А на мен ми се пие.
Някой звъни. Кирчо е, приятел от детинство. С бутилка гроздова.
Сякаш сам Господ го праща.
Спретвам бързо салатка, прехвърляйки наум поводите за тост.
- Наздраве! Да пием за нашето истинско приятелство!
- Не съм ти никакъв приятел - изфъфля Кирчо.
- Как така? - опитвам да спечеля време и мисля наум. Не му дължа пари, с жена му... Не, с нея не съм бил! Приятел е, все пак.
- Какво става бе, Кирчо?
- Не съм ти никакъв Кирчо, викай ми поп Кръстьо! Време е да ти кажа цялата истина, защото вече не издържам. И без това ще отворят и моето досие, по-добре е от мен да научиш. ..
- Какво да науча? - недоумявам аз.
- Аз съм твоят информатор! Осем дебели папки съм напълнил с доноси срещу теб. С двайсет и три страници повече от "Война и мир"...
- Много бе, братко. Не беше такъв отличник!
- Много-малко, това е. Ето служебния ми пистолет, вземи и ме застреляй! Но искам да знаеш защо навремето не замина с фолклорния ансамбъл в твоята любима Италия...
- Ти ли беше?
- Аз... Писах, че готвиш атентат срещу папата. Те пък после взеха, че наистина стреляха. И стана една... Мен, естествено, ме наградиха. Орден "Зорки очи", втора степен. Дори колегата Николай няма такъв. А срещу теб започна тайно и трайно разследване. Затова те съкратиха от работа, взеха те запас в медения месец, първата ти стихосбирка излезе чак след десет години. Помниш ли провалената ти дисертация?
- Помня, разбира се, как мога да забравя такъв провал!
- Моя е заслугата! И жилищния ти проблем, и диабета, и изпращането ти кореспондент в Каспичан, вместо в Париж...
- И Париж?!
- Да. В годините на демокрацията също донасях. Писах например, че не харесваш поезията на Сугарев, че не отиде да скачаш пред "Александър Невски"... после докладвах, че не харесваш Цецка Цачева и дупките по магистрала "Тракия". Хайде, вземи пистолета и ме застреляй! Да кажем "не" на страха.
Слушам го втрещен, очарован и леко замаян. А той се смее.
- И ако ти кажа защо - ще паднеш от смях! Помниш ли ония съученички от десети клас. Мими и Цецка, дето ходехме с тях? Ти свали Цецка, която имаше страхотни гърди! Ей това не можах да преглътна...
Взех пистолета и вместо в най-добрия си приятел, го опрях в слепоочието си.
Господи, каква ирония! Заради едни цици да провалиш целия си живот!
И гръмнах.