Някому да е потърсена отговорност?

Навярно и днес мнозина си спомнят как трепетни и дълбоко развълнувани са посрещали в детските си години първия учебен ден. Подобни преживявания напират вече в гърдите и на хиляди български деца, особено на малките първокласници, които за пръв път ще прекрачат прага на родното ни школо. Разбира се, не по-малко се вълнуват и техните родители, мнозина от които заделят от оскъдните си средства, за да купят дрешки и скъпи учебни пособия за децата си.
Не е угаснало още това възрожденско преклонение пред храма на българското четмо и писмо. Именно с тази отколешна сроденост на българина с духовността и просветните традиции спекулират недобросъвестни издатели и търговци, които безнаказано жонглират със скъпо струващи учебници. Да не говорим, че тези господа не плащат и стотинка на авторите, участващи в написването им. В същото време днешните ни управници, уж патриоти, натрапили новия си училищен закон, се канят да финансират и частните средни училища, наливат пари под разни форми в частни вузове. Защо не вземат пример от САЩ, които днес ни огряват "като слънцето и въздуха", където държавата и цент не дава за частно школо. Добре известно е чии деца у нас и с какви пари и лимузини посещават частните училища.
В това време десетки хиляди деца у нас остават извън класните стаи, нацията все повече тъне в унизителна неграмотност и бездуховност. Така ли беше по време на непрестанно оплювания тоталитарен режим?
Не по-малко тревожно стоят нещата и със съдържанието на учебните програми - духовната храна, която се предлага всеки ден на подрастващото поколение. Това е една сериозна тема за разговор, защото тя определя до голяма степен цялостната стратегия на съвременното ни образователно дело. Вече близо три десетилетия уж отричаме прекалената идеологизация на образованието в социалистическа България, но тогава поне имаше високостойностно образование, което подготвяше професионално годни специалисти на високо равнище както за духовната, така и за материалната сфера.
За съжаление, сегашното училище може само да завижда на някогашното ни авторитетно и добре организирано образование. Още по-обезпокояващо е, че под школската стряха днес се предлага добре селектирано и окастрено учебно съдържание, целящо да обслужва интересите на наши и чужди политически каузи. Нима не трябва да ни притеснява подборът на автори и произведения, включени в учебниците по български език и литература? Най-безцеремонно са изхвърлени Байрон, Шилер, Хайне, Балзак и много други големи имена от европейската литературна класика. Да не говорим за пренебрежението, което открито се демонстрира към руската и съветска класическа литература, която беше и си остава сред най-големите духовни богатства в света. Може би тези автори са неудобни и нямат право на общуване с младите? Така не се изграждат млади поколения с висока културна ерудиция! Отделен е въпросът как се интерпретира това, което все още се промъква в програмите през иглените уши на днешната демократична цензура.
Не по-малко недоумение буди и изгонването от родното ни школо на високостойностни произведения от знаменити български писатели и поети. Ако  някой от тях все пак успее да се промъкне, обикновено се представя с незначими произведения. Така от Вапцаров се учи "Пролет/ отвънка е пролет...", но не се допуска да се изучава "Пролет моя, моя бяла пролет"! Очевидно, тя е опасна, защото приканва учениците да мислят и да осмислят порива за социална справедливост - тема табу според днешните управници.
Затова пък под стряхата на българското образование целенасочено, вдъхновявана от образователните ръководни органи, се промъква русофобията. Вазовите стихотворения "Русия" (колко много ни плени...) и "Здраствуйте, братушки", изучавани от поколения българи с любов, отдавна са "нон грата". Да не говорим, че като види човек темите по история за Втората световна война, му става пределно ясно, че скоро и младите българи, както повечето от западните им връстници, няма да знаят нито кой е победил Хитлер, нито какво е Червена армия. 
А може би най-страшното е, че просветният ни кораб затъна безпомощен в смрадливата тиня на низост и падение. В училищата вече десетилетия вилнеят наркоманията и нравствената деградация. Престъпността сред учащите приема застрашителни размери. В класни стаи, коридори и училищни дворове все по-често се разиграват срамни драматични сцени - ученически междуособици, чийто окървавен край нерядко приключва в "Спешна помощ". Все по-често ставаме свидетели на унизителни за учителите сцени в класните стаи, дори в учебните часове. Колко често вече родители, че и деца, посягат на учители! Мислимо ли бе това допреди 30-ина години?
Цялата вина за този безпрецедентен упадък носи безотговорната управляваща върхушка. Премиерът, оглавил третото си правителство, тръби, че образованието му било приоритет. Ако съдим по досегашния опит на предишните му две издания, се вижда, че наистина ГЕРБ действа приоритетно - в намаляването на парите за образованието, използването на делегираните бюджети за финансова бухалка спрямо училищата. Ликвидирани бяха цели изключително важни направления в регионалните управления по образованието. Последните вече не разполагат с пълноценни висококвалифицирани експерти по "странични предмети" като изобразително изкуство, физическо възпитание, пеене, музика. За тези дисциплини отговарят   специалисти по история, по чужди езици, математика и т.н. да не говорим, че възпитателната работа отдавна е забравена. Защо се чудим, че процъфтява агресията.
Кой е виновен за жалкото състояние на днешното училище? Не може начело на министерството на ПРОСВЕТАТА да се назначават хора, които не са пъхали никога дневник под мишница и не познават кухнята на образованието. Впрочем, святата българска дума "просвета" бе изгонена дори от училищния закон! Експерти в МОН и директори на училища се назначават по политически и "братовчедски" признак и резултатите са налице.
С това далеч не се изчерпват проблемите, които доведоха българското училище до унизителна безизходица и до постоянни промени, наричани "реформа". Може би се налага да се върнем към педагогическата теория и практика на забележителния руски педагог Антон Семьонович Макаренко за ролята на колектива? Не иронизирам, всеки е длъжен да отговаря за поведението и действията си пред обществото, за да не превръщаме училището в звероукротителница.
Връщам се и към прибързаното и недостатъчно обмислено изгонване на ученическата униформа. Емоционално решение, плод на криворазбрана демокрация. Може би се налага да припомня, че униформата е на почит навсякъде в западните училища, а и у нас - в частните. Униформата не е бреме, а символ на уникалността на всяко училище, на красота, дисциплина и култура. Тя равнопоставя младите хора, които са с различни материални възможности, особено в днешното капиталистическо общество. Много пъти недоумявам защо никому не е потърсена досега отговорност и за изчезването на духовите и мартиновите оркестри, с каквито разполагаха може би хиляди училища. Защо погребахме онази толкова потребна тържественост, която повдигаше самочувствието не само на ученици и учители, но и на цялата общественост по време на патронни празници, манифестации, фестивали, спортни игри и т.н.
За жалост, последните демократични десетилетия не пощадиха и ученическото почивно дело, което даряваше със здраве стотици хиляди български деца в миналото в морските и планинските лагери. Недоумявам как МОН може да  мълчи, че децата ни няма къде да почиват и възстановяват здравето си, а в същото време стотици бивши ученически лагери са оставени на произвола на съдбата. Много от тях са превърнати в жалки руини, други са обсебени от новите богаташи. Някому да е потърсена отговорност?
Господа, вашето е урок по "декомунизация", с който можете да се похвалите и да козирувате чинно пред онези, с чиито "съвети", НПО-та и пари ни изпратихте в унизителния Трети свят.
А имаме толкова умни деца, които все още прославят малка България навред по света! За щастие под стряхата на родното образование още се подвизават хиляди добросъвестни, висококвалифицирани учители, които въпреки тежките условия, при които са поставени, обичат децата и гледат на професията си като истински възрожденци. Нима всички те не заслужават грижите и уважението на държавата, която ги е изоставила и ги залъгва лицемерно от време на време с някоя унизителна трохичка?