НС отхвърли доклада за ромите. Слава Богу!

Народното събрание отказа да приеме документ с претенциозното наименование "Административен мониторингов доклад за интеграцията на ромите за 2017 г." От това нито един български гражданин от ромски произход няма да пострада. За 80% от сънародниците ни обаче това е малка крачка към повече истина и коректност в нашето общество. Защото докладът е далеч от живота. Тази и миналата година ромските доклади паднаха до под 100 страници. Подчертавам го, защото по-рано са стигали до 220 - описание на проведени мероприятия, част от които напълно съпоставими с някогашните дейности на стотици български читалища.
Едва ли ще пострада и вицепремиерът Валери Симеонов, който в момента е председател на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси. Почти неизвестен на българската публика е фактът, че ромски неправителствени организации повече от година искат и очакват оставката на г-н Симеонов, оценявайки го като възможно най-неподходящия за тази длъжност.
На 29 май, в рамките на българското европредседателство, се състоя среща по ромските въпроси. Администраторите говореха, българите слушаха, а ромите се колебаеха. Отново се видя нещо много важно, станало ясно отпреди десетина години - наложеният модел на "интеграция на ромите" е изчерпан и това е главното. Изхарчени са стотици милиони, но от тях полза са имали 1-2% от ромите и 1-2% от българите - ония, които пряко участват в "усвояването на средствата". Не за това ставаше дума преди четвърт век, когато в новите демократични условия започна да се гради нова институционалност, обърната към тежките етнически и етнополитически въпроси.
Докладът е "европейски", т.е. доклад, който не само оперира със специалната европеидна терминология, но възпроизвежда основните предразсъдъци и клишета на днешните еврократи по ромския въпрос. Например, че за тежкото положение на ромите са виновни... българите. Докладът не дава ясен отговор как така в България се е стигнало до "двеста хиляди необхванати от образованието деца". Изсилването, което бе направено с огласяването на тези данни миналото лято, е очевидно.
Ясно е, че българските институции си вършат работата зле. По-зле от "формално-бюрократично". Общините не знаели къде са им децата. Не знаели колко от тях не ходят на училище, та са нужни нарочни акции по издирване на "необхванатите". Конституцията задължава всеки български гражданин да придобие основно образование. То е задължително. Задължително, означава скрепено с държавната воля задължение. Не съм против това училищата и неправителствените организации да "съблазняват" подлежащите на образование с подходящи благини, но държавата просто бяга от задължението си да осигури с всички законови средства основно образование за всички. Бих искал да видя списък на необхванатите - по общини и населени места.
Отделиха се милиони за ограмотяване на "неграмотните роми". Моля, да видя списъка на онези, за които сме установили, че са неграмотни - по общини. След това ще проучим къде те са се "водели", че се обучават. Какви и колко дипломи са получили например. В какви семинари са участвали през последното десетилетие.  Трагикомедията с незнаещите да четат и пишат български роми има шокиращи правосъдни ефекти. Европейски съд бе сезиран с дело за "незаконно събаряне на ромски жилищи". На практика съвършено незаконни строежи, неотгововарящи на никакви строителни норми. Адвокатът на ромите обяснява, че наистина е имало съобщение от общината - писмено, връчвано и залепено на постройката - но "те нали не знаят да четат".
В Европа изобщо не разбират "ориенталската култура на лъжата". Години наред по еврофорумите въпросът за ромското образование бе поставен на плоскостта на "равния достъп". Да го разтълкуваме: внушението е, че български институции и общество ограничават достъпа на младите роми до качествено образование. Това обвинение в расизъм следва да се отхвърля енергично.
Преди десет години, на отговорен международен форум бе доказано колко е несъстоятелен за България терминът "десегрегация". Да поясня: в САЩ в средата на миналия век има могъщо движение за расово равенство, в т.ч. против "образователната сегрегация". В тази насока Америка постигна чудеса. Терминът бе "инсталиран" към българската реалност и заговориха за "циганските училища", които следва да бъдат "десегрегирани". Опитахме се преди години да уточним броя на атакуваните "сегрегирани" училища. Излизаха малко над 500 - по най-смелите оценки на поддържащите тази преценка. Каква бе тяхната изненада, когато им показахме, че 480 от тях са селски училища, по едно в село. Т.е. за никаква "сегрегация" не става дума. Просто такава е реалната етническа карта на днешна България.
У нас никога не е съществувала държавна политика за разделяне на учениците по етнически принцип - в "едноцветни" училища и класове. Заради проромската десегрегация бе премахнато образователното райониране, което създаде в София и в още няколко големи градове тежки преживявания за родителите и за децата. Хаосът започна именно с премахването на най-естественото райониране - по географска близост до училището. Всичко, случило се през последните двадесет години, е продукт на увредената представа, че властите съзнателно "затварят" ромски деца в "кварталните училища" (лош превод от някакви англоезични първоизточници).
"Ромските гета" са продукт на откровено погазване на строителните правила, а и на правата на собственост и владение. Практиката да строиш къща, където видиш свободен терен, без да платиш за собствеността или без някак да наемеш имота, ни връща столетия назад - към "епохите на завоеванията". Дълг на общините е да определят терени за ново строителство, в т.ч. на социално нуждаещи се. Не го правят, защото оперирането с привлекателни строителни терени е привлекателно  занимание за кандидат-милионери...
Мога да продължавам дълго. Тезата ми е, че основни пунктове от интеграционната политика, насочена към ромите, са на глинени крака. Дали отхвърлянето на един бюрократичен документ ще бъде достатъчно основание да започне смислен разговор за промяната на политиката? Не зная. Но ако бяха гласували доклада, мислех до следващите избори - европейски или парламентарни, все да го цитирам. За смях и за ужас.