Новолетие
/ брой: 301
Имах късмет да попадна на тържественото откриване на бюст-паметника на екзарх Стефан в Смолян тази есен. Паметникът "изникна" срещу черквата "Св. Висарион Смоленски" на площада, който вече носи името на Негово блаженство. Изглежда, че присъствието ми на това събитие не ме е оставило безучастен, защото у мен "възкръсна" интересът към този велик в душата си църковен Отец, патриот с възрожденски дух, гражданин и общественик ,"който никога не се е отделял от света със стените на храма". Пък на всичкото отгоре той е един от най-славните и обичани синове на Родопа планина. А сега часове преди стрелките да се съберат на върха в последния ден на отиващата си година, подбрах мисли от новогодишните слова, поучения, статии, пожелания и благословения на изтъкнатия духовник и мъдър българин.
"Какво нещо е Новата година? Нов е всеки момент в нашия живот, защото всеки момент е нещо, което никога по-рано не е било и което никога след това няма да се върне. Целият живот се състои от такива моменти. Нови години всъщност не съществуват, защото не съществуват никакви реални граници, които да делят безкрайното време на части, равни на нашите години и точно да сочат где започват и где свършват годините. Нашите новолетия са условни. Затова у едни и същи народи датите на тяхното празнуване са различни. Те са се менявали... Общо, нашите новолетия са установени за по-целесъобразно използване на времето. Това са ярки граници в живота на човека или по-точно, станции по неговия жизнен път, които му дават възможност, като се спре да се озърне и погледне изминатия път, по-лесно да прецени извършеното дело и да провери своите планове и сили в по-нататъшното си пътуване и бъдните си намерения." (1940 г.)
"Сърцата се изпълват през този ден с една суетна и недуховна радост, че старата година - гробище на толкова лоши може би спомени - си отива и че на нейно място идва нещо ново, като че ли различаващо от предидущето и пълно с някакви нови очаквания и надежди. Сърцата забравят, че и старата година, която изпращат с хладина и пренебрежения, е била посрещната някога с радостта и надеждите на Нова година; че и тя, която тъй гостолюбиво посрещат сега, също ще остарее, за да бъде изпратена на свой ред като всяка стара година равнодушно и студено. Сърцата не искат или не могат да разберат, че не времето прави хората едни или други, а хората правят времето такова или друго; че когато човек си остава стар и Новата година продължава да е стара. Само духовно обновеният човек може да посреща Нова година и да й се радва дълбоко и искрено!" (1933 г.)
"Да, отива си още една година от нашия живот, както си отиват скъпи покойници, както един ден ще си отидем и ние от тоя развиващ се и свършващ в текущото време живот, зад който следва очакваният нов живот във вечността. И затова нека не се сърдим на старата година, нито да я проклинаме, защото най-първо тя беше такава, каквито сме и самите ние: лошото и хубавото в нея е лошо и хубаво в самите нас; и второ, тя, чрез своята пълна летопис ни подсказва какво да избягваме и какво да правим. И новата година, която очакваме, за да не повтаря греховете на старата, трябва да бъде изменена от самите нас като направим усилие да станем обновени, възродени и калени с дух и истина. Иначе старата ще продължи да живее в новата. За да не жънем и в нея скърби, трябва сами да имаме радост в себе си. Без духовно богатство, без вяра и човечност всичко, което ще спечелим в новата година, ще бъде химера и бъдеща нравствена и материална нищета. Напразно ще търсим в нея любов, ако нашето сърце тръпне в омраза и никакъв траен успех нека не чакаме, ако вместо благороден труд ние вложим в делата си разочарование, вместо вяра - съмнение, и вместо надежда - отчаяние." (1935 г.)
"Ние не трябва да вярваме, че щом откъснем последния календарен лист на изминалата година сме се отървали от миналото, т.е. от поезията или трагедията на живота. Уви, не! Миналото ще върви по нашите пети, ще следва пътя на бъдещето ни, ще върви както е вървяла нашата душа, нашата съвест: понякога в ролята на утешител и вдъхновител, понякога безлично, като сянка, понякога ядовита и страшна като невидима зла сила или като призрак, мираж, халюцинация на болната ни фантазия, или като еманация на нашия лош нрав и лоша привичка... Най-добрият начин да се спасим от лошото в миналото е да нямаме за в бъдеще това лошо или, имайки го, системно и упорито да видим война срещу него, за да го изтрием чрез силата на покаянието и изправлението." (1937 г.)
Построих животописа си върху новогодишните прозрения на Екзарх Стефан I, но си давам дума друг път да разкажа по-подробно за тази богоизбрана личност, в чиято съдба се сблъскаха величието и низостта на епохата.