Новата софийска крепост на фюрера

В неделя в София, в условия на полусекретност, се е провела среща на представители на крайнодесни организации - по същество на фашистки партии от пет европейски държави. Домакин е бил Българският национален съюз - организация, за която се знае, че от години облепя обществени сгради със символа на прабългарския род Дуло. Уважаемият предходен лидер на организацията се представяше пред обществеността с историческия псевдоним "Расате". Участвали са неонацистки организации от Германия, Франция, Полша, Унгария и Чехия - организации като "Десните" от Германия, отцепници от по-старата нацистка партия NPD, "Легия - Унгария", "Щурмоваци" от Полша и др. Няколко десетки души. Мястото на срещата - малка зала, някъде около столичния булевард "Сливница". Събраните партии са по-скоро маргинални като влияние, освен друго и защото част от тях в държавите си съществуват на ръба на закона.    

Подобни неофашистки срещи се провеждат регулярно, най-често в дните около 20 април - рождения ден на Адолф Хитлер. Официална информация за подготвяната среща в българските медии почти нямаше. Извън България можеше да се намери повече информация, по правило в социалните мрежи, какво ще се случи в София. Целта на събралите се е да спасят европейската цивилизация от гибел. Основният им противник са всички, управлявали Европа през последните 70 години. Средството - връщане към фашистките догми. 

На срещата е бил обсъждан евентуален нов европейски проект, който всички организации, събрали се в София, били готови да защитават. Фактически на международната среща, свикана от Българския национален съюз (БНС), се решава да се учреди паневропейска дяснорадикална организация - "обща европейска организация - шапка на всички, които са се събрали в София". Тя 

щяла да се нарича Съюз "Крепост Европа" 

Няколко неизбежни коментара. 

Девизът на сбирката е бил "Заедно за Европа на отечествата". Неофашистите се обединяват, за да защитават "крепостта Европа" под девиза "Нашите нации - нашата Европа". Европа безспорно трябва да бъде защитавана. Вярно е, че тук, на Стария континент, протичат сложни и тревожни процеси. Често са вземани стратегически погрешни решения. Но с какво новият еврофашизъм иска да спасява Европа? Отговорите той търси във "фашистката класика". В "Моята борба" например. Тези хора просто си мразят епохата. Представата, че Европа е или може да стане "крепост", обективно преценено, е повече от несъстоятелна. Формулировката се използва и от либерални среди - с укорителен тон - "вие искате Европа да стане крепост ли"? Не, не искаме крепост, но искаме пълноценно функциониране на държавата, която има правото да преценява кого и защо да допусне на своя територия. 

Външното министерство реагира на неофашистката среща постфактум. От МВнР изпратиха позиция, в която изразяват "своето силно възмущение по повод провелата се конференция. Едновременно от същото министерство успокояват, че "всички компетентни ведомства са в течение за какво става въпрос" (не са опасни?). Допускам, че точно така мислят в МВнР. Един вид няма страшно, няма да допуснем да се повтори биреният пуч...

Управителният съвет на Българския антифашистки съюз например успя да излезе с декларация срещу срещата два дни преди провеждането й... Впрочем, нашият Наказателен кодекс инкриминира проповядването на фашистката идеология. Деянието се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лв. Но обществото се нуждае от много по-силна гражданска реакция. 

Поводът е добър да се кажат няколко думи за днешния, вчерашния и утрешния фашизъм. Фашизмът е ултрарасизъм. Като расизъм той изригва антисемитизъм, но не само него. 

Омразата е пъстра 

- включва например антициганизъм и славянофобия. Фашизмът е изобщо срещу всички "унтеременшове..." (т. е. "подхора"). Кого ще спасяват неофашистите - "подхората" или господарите? 

Фашизмът е радикално антилява доктрина. Той ненавижда всичко ляво. Социалисти, социалдемократи, леви либерали, леви католици, синдикалисти и т. н. Целта си той постига и чрез генерална демонизация на лявото. Фашизмът е непрестанно промиване на мозъци. Умело отклоняване на обществения протест от истинските причини за социалния упадък. Десните либерали овладяха изкуството всичко, което е различно от неолиберализма, да бъде характеризирано било като комунизъм, било като фашизъм. Всекидневни са усилията на господстващите глобалисти за "съгласуване" на неолибералните догми и клишета...

 Силите на една антицивилизация могъщо настъпват

Те воюват с фундаментите на модерната цивилизация - със задължителното основно образование, с всеобщата система за здравеопазване, с всеобщото застраховане срещу природни бедствия и т. н. Така че аз съм съгласен да водим борба с фюрерското начало в политиката, с култа към икономическото превъзходство, които не дойдоха от маргиналните неофашисти. Неолиберализмът продуцира и експлоатира страха. Овладява изкуството да управлява чрез страх... Страхът за бъдещето и за работното място все повече обхваща европейските общества. Тихата, пълзяща фашизация печели все нови социални пространства, но формално не под кафяви знамена...

Из бившите социалистически държави от Централна и Източна Европа масовите страхове и предразсъдъци избутват на преден план радикални сили. Задълбочаващо се социално неравенство се овладява чрез полицейската бруталност. 

Истината е, че днешният капитализъм се "освободи от оковите на демокрацията".  Изходът за Европа предполага връщане към идеите на Просвещението и Хуманизма, т. е. назад, например при Декарт и Кант.