Нова болест
/ брой: 76
Венцислав Димов
Жена ми отиде на лекар, аз си стоя вкъщи и гледам телевизия. Говори министър, когото виждаме всеки ден на екрана. Убеждава ме, че тези, които са срещу ГЕРБ и клатят държавността, ще им щракнем белезниците. Имаме ги достатъчно. Щракнах на друг канал, за да не ме закопчаят и мене. Тук друг министър с женски фалцет обяснява, че сме най-добре в Европейския съюз, защото ние от ГЕРБ не намалихме нито заплатите, нито пенсиите. Не каза нищо за цените! Минах на друг канал. От него друг сладкодумец обяснява как ляга и става с магистралите и как ГЕРБ ще направи така, че ние, пенсионерите, ще можем за четири часа да стигаме от София до морето. Само не каза с какво ще платим бензина...
Не издържах - тук ГЕРБ, там ГЕРБ, навсякъде ГЕРБ - изключих телевизора. В този момент влиза жена ми и вика:
- Аз вече съм от ГЕРБ!
- Как така ГЕРБ, ма!? - крясвам й. - Нали имаш леви идеи!
- Аз пак си ги имам - казва жена ми. - Но докторът, като ме преглеждаше, ме пита какво ми е менюто. Аз му викам: "Какво? Пенсионерско! Боб, картофи, леща с наблягане на туршиите!" А докторът, след като ме огледа отвсякъде, ми вика: "Вие имате ГЕРБ!" Питам го: "Не мога да схвана за какъв ГЕРБ става дума?" А той вика "Такава ви е диагнозата! ГЕРБ! Гастро Еофагинална Рефлуксна Болест! ГЕРБ!" И на мене ми олекна!
- Що ти олекна, ма? - питам я.
- Щото все пак ГЕРБ, а не рак! Затова!
Общо взето, успокоих се, защото то толкова хора с подобна диагноза поради пенсионерското меню познавам. Гербаджия до гербаджия! Дето се казва - игла да хвърлиш, на гербаджия ще падне! Успокоих се, а през нощта се събудих обзет от тревога - бе това да имаш ГЕРБ по-добре ли е от това да имаш рак?
Все пак днес ракът в огромен процент от случаите се лекува, нали така?