Незаглъхващи "Прошепнати думи"

Наистина има слова, които, макар и прошепнати, но много сакрални, никога не стихват и предопределят до голяма степен смисъла и съдържанието на човешкото съществуване. А тези неща придобиват своите върховни стойности, когато касаят нашия интимен свят. Именно тези преживявания и съкровени чувства са обект на неспокойните разсъждения и изповедните размисли на Таньо Клисуров, споделени чистосърдечно и искрено в новото му издание "Прошепнати думи", предложено от старозагорското издателство "Лаген".
Името на този рядко талантлив наш поет в продължение вече на десетилетия е една своеобразна литературна емблема на Стара Загора и нарежда автора сред водещите творци на съвременната българска поезия.
Таньо Клисуров се сродява с литературното творчество още по време на гимназиалната си възраст, но първата си поетична творба публикува чак през 1963 г. в някогашния окръжен старозагорски вестник "Септември". По-късно, като войник, се появява на страниците и на в. "Народна армия".
Истински триумф за младия поет от Мъглиж е появата през 1975 г. на дебютната му стихосбирка "Южна гара", с която привлича вниманието на критиката и литературната ни общественост. И неслучайно е отличена като най-стойностна дебютна поетична книга през следващата година на престижния литературен конкурс "Южна пролет" в Хасково. Това заслужено признание хвърля вече зелена светлина и озарява живително бъдещото му стремително творческо развитие. През 1982 г. излиза от печат неговото дълбоко вълнуващо "Минирано поле", последвано от "Резервен изход" (1988), "Вътрешен глас" (1993) и други заглавия, които разкриват напрегнатия му творчески, човешки и философски натюрел. Авторът ни впечатлява с проникновеното си наблюдение, анализиране и правдиво отражение на сложните и противоречиви понякога остри социално-психологически и нравствени процеси, които разнищват днешното ни упадъчно общество. Паралелно с това Таньо Клисуров никога не пренебрегва вродената чувствителност на своите сетива и откликва в изискани лирични художествено-естетически одежди и на проблемите, свързани не само с незавидната участ на нашия съвременник, но и със съдбата на родината и на любовта като основен двигател и мотиватор в човешкия живот.
Уморен обаче от недопустимите социални сътресения и неудържимата комерсиализация и деградация на нравите, поетът потърси отдушник и отмора в света на интимната лирика, докосвайки ни до своите уж спасителни "Прошепнати думи". Темата за любовта присъства неизменно, макар и не особено приоритетно, в креативния му поетичен свят, но в това си произведение тя диша пълнокръвно и всевластно. И това не бива да ни учудва, защото обичта във всичките й измерения, особено в интимен аспект, лежи в основата на цялостния ни емоционален свят.
Още в първите му стихове усещаме осезаемо онова неповторимо Йовково преклонение пред женската красота и обаяние, които съживяват всичко по своя път. Дори и вятърът немирен любезно, лудо, разголва

Бедро с омайваща и нежна кожа
за миг се мерне в погледа едва...
И въздухът е сладко разтревожен
от мъжките въздишки след това.
             ("Мъжки вятър")

Авторът благоговее пред магическата сила на любовта и връщайки ни към младата си интимна биография, разголва с удивително откровение душата си и ни потапя в първите си несръчни момчешки прощъпалки в личния си живот. И днес още пари нежно устните му нестихващият огън на първата целувка с любимото момиче. И недоумява

Лъжа ли, истина ли бе? - у мен
прошепнатите думи още тътнат...
Аз се родих повторно този ден.
А подир девет месеца - синът ми.
           ("Прошепнати думи")

И така неусетно и непринудено читателят става съпричастен, поведен и пренесен в магията на най-великото човешко чувство. В съзнанието ни възкръсва младостта му, унесена в сладък полет, дишаща упойваща романтика и дързост, грабната от най-светлите мечти и пориви.
Поетът е знаменосец на истинската, красивата любов, която дава криле, плоди вдъхновение и извисява човешкия дух, затова и не крие своята вродена неприязън към изневярата. Зорко бди и високо цени топлината в домашното гнездо и осъжда нейните похитители, защото

Все някой ден в семейните им кухни
в един вечерен и уютен час
прикриваната бомба ще избухне...
Дано децата са навън тогаз!
            ("Тайна връзка")

Не в един и два стиха ни се внушава значимостта, философската същност на любовта - тази потребна взаимност. Той съзнава, че

Любовта не е само минутно щастливо изригване.
Тя е робство и рани, осъзнава го бавно умът.
Но обичаш ли - леко си влачиш веригите,
а пък раните - сладко болят.
                ("Любовта")

Ето защо, пътувайки из примамливия и разнолик свят на това велико чувство, претегля неговите неоценими стойности и го извисява на най-високия пиедестал. Подобна сюжетно-тематична насоченост и емоционална обагреност откриваме в много от творбите му - "Власт", "Интимен послепис", "Подари ми", "Последната карта" и т.н.
Потърсил в интимните преживелици избавлението от безкомпромисната ни уродлива действителност, авторът не може да избяга от нейната безпощадна арогантност. Минорното настроение ни обзема тягостно, като се докоснем до стихотворенията му "Колко лесно", "Ноктюрно", "Замина", "Стая за любов" и други творби.
"Прошепнати думи" още в неповторимите мигове на първите интимни трепети, колкото и да са заглушавани от грубите и сурови пристъпи на живота, обикновено не заглъхват и стоплят до сетния земен ден. Поетът тъгува понякога доста болезнено и страда от неизбежното им постепенно позатихване, но намира сили в себе си да съхрани, макар и с немалко усилия, техния благороден глас. В това ни убеждава и горещата финална изповед в стихотворението му "Тя е в другата стая":

Аз не мога без нея, без гърдите й чувствени,
без косата й тъмна като нощ сред природа.
Две деца ми роди, а пък нейните устни,
щом се слеят със моите, в Рая сякаш ме водят.

Мисля, че тези парещи "Прошепнати думи" на Таньо Клисуров са естествено продължение на традициите в отечествената ни любовна лирика от времето на Димитър Бояджиев, Яворов, Дебелянов, Кирил Христов и други наши класици, но са и значим принос към съвременната ни интимна поезия.