Такива работи
Нещо става...
/ брой: 286
Ровиш, ровиш и не можеш да повярваш! Както обичат да казват онези там Илф и Петров - криза в жанра! Ако до следобед някой не застреля някого, ще вземем да минем с една спокойна седмица. Което си е жив ужас за хора като нас, дето ние от човешките страдания живеем. Защото хората искат да има чувство на тревожност и ги радва всеки скандал. Друго си е да хванеш митрополит в срамни работи с друг митрополит, нежели да спипаш студент в препиване.
Мдааа... Нещо става в тая държава. Дали пък онези, дето бъркат далаверите, не са си взели коледна почивка, пита авторът, с което навежда на същото питане и читателя. И понеже знаем, че те, тия хора, почивка нямат, можем само да гадаем защо все пак цяла неделя никого не са застреляли или изнасилили. Да не би джакпотът да е стигнал астрономически висини и всички да са зарязали престъпната си дейност?!
Дрън... дрън... Гледай само!
"Пловдивският митрополит Николай е готов да си подаде оставката, ако патриархът или някой митрополит му я поиска. Това стана ясно по време на словото му за празничната литургия за Никулден в катедралния храм "Успение Богородично" вчера".
Някой да я вярва тая работа? Въобще да сте чули, че някой е подал оставка в любимата държава, родина или както там я наричате? А, вярно, Филип Димитров... Ма то неговото беше грешка божия, защото Господ казал "не", ама Филип разбрал "да" или обратно беше, ама както и да е, стана една грешка... не ти е работа.
Да се върнем на дядо Николай. Той Николай ли е всъщност?! Щом е готов да подаде оставка, да я подава, що чака другите да му я поискат. В края на краищата оставката е лично решение и няма никакво значение дали колеги и началници могат да ти я поискат. Щото според речника оставка означава изоставам, артисвам, престоявам. Колко още иска да артисва дядо Николай? Докато стане Николета?
Дрън... дрън...
Ето с какво се занимава любезната държава.
Въобще, адреналинът в държавата идва от липсата на истински адреналин. Ние пищим, защото не умеем да плачем! Ние се бием, защото не умеем да се обичаме! Ние изчезваме, защото не умеем да се съхраняваме!
Никой ли не разбира това, което казвам? Или е повече удобно да чакаме сексуалното си превъплъщение? Тази приказка е хубава само когато е приказка.
Имам странното усещане, че в България нищо не става без бой. Насилието е такъв обществен начин на общуване, че направо не мога да си помисля как ще живеем без него. А в същото време се мислим за европейска държава. Всеки един от нас трябва да има собствена представа за европейското развитие, а не да слушаме само приказките на проевропейските малоумници, които говорят празни приказки, без да са проумели духа на Европа.
Когато казах или писах преди малко, че в България почти няколко дни е нямало нищо, което да ме смущава, искрено се зарадвах и изумих. Ренесансът на добрината в България трябва да бъде стимулиран. Защото това ще бъде Ренесансът на нашите сърца, а колкото е по-добро твоето сърце, толкова по-читав ще стане целият свят. Нали това искаш, човече, нали за това си мечтае душата ти!
Всъщност, всичко и тичане... Онова тичане към някого!
Такива работи...