Непубликувани спомени на Симеон Радев

Издателство "Захарий Стоянов" и фондация "ВМРО" пуснаха на книжния пазар том втори от "Лица и събития от моето време" на Симеон Радев. Спомените в този том досега не са публикувани, те стигат за първи път до читателя, което прави изданието откривателско, дори уникално. Мемоарите си Симеон Радев пише през 50-те и 60-те години на миналия век и работи върху тях до самата му смърт. Но така и не успява да ги довърши, като разказът му достига навечерието на Солунското примирие (29 септември 1918 г.), с което фактически страната ни излиза от Първата световна война. Тези спомени са съкровищница на българската мисъл и памет, и то поднесена на нас, читателите, по оригинален и неповторим начин. Авторът не спазва строга хронология, а дори "размества" времето - спомени, отнасящи се за по-късни години, разказва в по-ранен период, което пък го принуждава нерядко отново да се връща на тях, когато им дойде времето. Читателят ще усети на места задъхаността на мемоариста, който ни засипва с важна информация, отнасяща се за по-късно време, страхувайки се, че животът няма да му стигне, за да разкаже всичко, което му се е случило и което знае.
Да припомним, че приживе Симеон Радев успява да издаде само "Спомени от Македония и Цариград", които цензурата прекръства на "Ранни спомени" (1967), като са съкратени някои текстове. В пълния си нецензуриран вариант те излязоха в предишния том първи. Така че и той има приносен характер, тъй като представя автентичния Симеон Радев. Докато вторият е изцяло с непознат на читателя текст, който може да се определи като симбиоза между мемоари и научно изследване. И тази симбиоза се ражда, тъй като спомените са изпълнени с огромен брой документи и цитати от пресата, мемоари и изказвания на дейци от онова време, както и позоваване на научни трудове. Това многообразие може да се обясни не само с ерудицията и писателския талант на Симеон Радев, но и с факта, че той е можел да пише и чете на основните европейски езици, включително и на балканските.
Ако първият том хронологически обхваща събитията от родната ни история през 1901 г., вторият том, макар че някои от описаните събития започват от 1894 г., когато пада правителството на Стефан Стамболов, достига до първите месеци на 1903 г., малко преди да падне правителството на д-р Стоян Данев. Тук Симеон Радев се връща отново на някои от събитията, споменати накратко преди, допълвайки ги с нови сведения. Така читателите ще научат нови неща, а и позицията на мемоариста за Българо-сръбския съюз на правителството на народняците, за дейността на двете организации - Вътрешната и Върховния комитет, на външната политика на страната. Сухите страници на парламентарните протоколи оживяват в ръцете на парламентарния репортер на "Вечерна поща", какъвто тогава е Симеон Радев. Той разкрива и ролята на княз Фердинанд, който, вече отървал се от опеката на Стефан Стамболов, успява да се намесва успешно както във вътрешната, така и във външната политика на страната. Симеон Радев разсъждава над известната британска максима "кралят царува, но не управлява", която ловкият Фердинанд успява да промени, като не само царува, но и управлява. Читателят ще се заинтригува и от позициите на мемоариста по националния въпрос, той милее еднакво за българските земи извън границите на Княжеството - Македония, Тракия, Северна Добруджа и Моравско. В спомените читателят ще се запознае по-отблизо и с много български политици и държавници, най-често във втория том се срещат имената на д-р Константин Стоилов, Петко Каравелов, д-р Стоян Данев, Драган Цанков, Димитър Ризов, Александър Людсканов, Михаил Такев, Найчо Цанов, Тодор Влайков, д-р Никола Генадиев, Иван Евст. Гешов, д-р Александър Радев и Михаил Маджаров - все хора, които нямат написани сериозни биографии.
Вторият том, както и първият, убеждават читателя, че държи в ръцете си произведение, което няма аналог в нашата литература и се родее с мемоарите на Гьоте и Жан-Жак Русо, дневниците на братя Гонкур и Лев Толстой, а защо не и с изключителните Марсел-Прустови "По следите на изгубеното време". И ако съжаляваме, че Симеон Радев не е успял да завърши "Строители на съвременна България", сега се сдобихме с правото да се радваме, че тяхното продължение виждаме в неговите спомени "Лица и събития от моето време", подготвени за печат от Кр. Каракачанов и Ц. Билярски.