Необходима е дискусия. Без емоции
/ брой: 236
Темата за бежанците противопостави в България два напълно различни шаблона на мислене, които обаче не решават генералния проблем какво да се прави оттук насетне. На единия бряг стои ксенофобското, расисткото разбиране, че всеки чужд, а още повече от мюсюлманските райони на света, е по презумпция нежелан. На другата страна светлее алтруистичното разбиране за това, че всички сме на този свят, за да си помагаме безусловно. И в двете посоки се развява Женевската конвенция, като словесно оръжие идват на помощ и няколкото евродирективи по отношение на това кой е имиграт по силата на европейското право и кой бежанец, по същото това правно тълкувание. Резултатът е, че се очаква през следващата година искащите статут на бежанци да са над 14 хиляди. А това неминуемо обещава колапс на системата ни.
Имиграционната вълна, която залива България, повдига много логични и на пръв поглед практични въпроси. Защото първо имаме налице незаконно преминаващи границата на България с Турция лица. Следователно те навлизат незаконно и през границата на Европейския съюз, която сме се зарекли за пазим и в чието шенгенско пространство искаме да влезем. А Шенген означава външна сигурност по границите.
Вторият набиващ се факт е, че повечето лица, претендиращи за бежанци, статут ясно посочен от Женевската конвенция, изповядват в телевизионни репортажи, че България за тях не е спасителното място, а транзитна дестинация. Това поставя логичния въпрос трябва ли да се помага на имигранти, търсещи по-добри дестинации за живот. Може би е време за разумна дискусия в интерес на България. Защото явно в Румъния подобна национално отговорна политика вече изглежда факт. Достатъчно е да погледнем как те бранят европейската граница, без емоции. Защото утре не знаем каква вълна ще трябва да "поемем". И тогава крайностите няма да помагат, а само прилагането на чистото право. Без емоции и сантименталности.