Акценти
Не си отиваш ти от мен...
Загубихме поета, твореца, социалиста Лъчезар Еленков
/ брой: 171
Само в последните две години четирима членове на ръководството на софийското Движение на ветераните в БСП напуснаха земния всемир. И вселената на илюзиите, че светът ще стане по-добър и по-справедлив в годините на Прехода. Починаха телевизионната режисьорка Нушка Григорова, културният деец Зафир Николов, бившият зам.-кмет на София Теменужка Теофилова, а сега и поетът Лъчезар Еленков...
Действително, един по един си отиват от нас ветераните, както пееше някога Михаил Белчев, а ние в минути мълчание и не подозирахме, че скоро това ще стане и с нас, с нашите най-близки съратници и другари, приятели социалисти. Но времето безпощадно отмерва биологическия часовник на живота ни. И ни пренася в света на паметта.
Лъчезар беше наистина един от тях, един от тези, които споменах. До сетния си дъх той остана вдъхновителя, издателя, организатора и твореца, свързан с писателската кооперация "Никола Вапцаров", с в. "Моята вяра", с в. "Жарава", на които беше директор и главен редактор, с художествено-творческата интелигенция на "Лозенец", на София и на България, с организацията на Клуба на писателите социалисти, с ръководството на Движението на ветераните в БСП в столицата.
Много страници и заглавия на поетични и преводни книги, ярка публицистика оставя в наследство нашият Лъчезар. И звучи и сега, в минути на печал и сбогуване, един стих от поемата "Гранитово": "Не си отиваш ти от мен, не си отиваш..."
Сбогом, поете. Сбогом, приятелю. Поклон! Ще продължаваме да те четем и да те помним с добро.