Акцент
Не пощадиха и Христо Ботев
Кой и защо маргинализира днес великия български революционер, поет и публицист?
/ брой: 15
Колкото и странно, бих казал даже чудовищно, да звучи, през годините на т.нар. демократични промени сме свидетели на недопустимо и унизително, безцеремонно погазване на изконните национални ценности. Не е пощаден и великият Христо Ботев, един от недостижимите и най-високи върхове на българската нация.
Под предлог, че се възраждат забранени и забравени по време на тоталитарния режим черковно-народни традиции, и през т.г. на 6 януари, Йордановден, се организираха повсеместни шумни религиозни обреди, литургии, освещаване на бойни знамена на армията. БНТ и всички останали - по-малки и големи, медии ни направиха съпричастни на стълпотворения, които наблюдаваха кой пръв ще се добере до кръста, хвърлен от божи служител в ледените води. С подчертан емоционален афинитет всяка година ни се предлага атрактивното ледено мъжко хоро в мразовитите води на река Тунджа край Калофер. Човек се потапя, наблюдавайки и тези екзалтирани сцени, в опиянението на хората от възстановената народна традиция. Навярно мнозина заживяват с впечатлението, че край реката се е изсипал целият Калофер, даже и десетки негови гости, и сякаш никой не мисли, че този ден е свързан в отечествената ни история и с рождението на един от най-великите ни предци.
А БНТ, за да покаже колко е европейска, съвременна и модерна, ни обсипа с десетки подобни репортажи, за да ни отклони поне за малко от тежките социални злини и да ни пренесе във всенародното преклонение пред тържествуващия християнски празник. За жалост, много от телевизиите, сигурно съзнателно и целенасочено, загърбиха Ботевия рожден ден. Националната медия, за да не създава впечатление, че е забравила първородния син на Ботьо Петков, ни удостои с репортаж от Калофер, посветен на 170-годишнината на автора на "Хаджи Димитър". За съжаление, всички останали телевизии като че останаха глухи и слепи за това значително българско събитие. Сякаш на този ден никъде в страната не е почетена паметта на уникалния поет-революционер. Кой е виновен за този отвратителен срам, падение и унижение? Повече от очевидно е, че тон за това пренебрежение дават преди всичко хората, застанали на държавното кормило, което вече десетилетия наред
обслужва приоритетно само чужди интереси
Колко смешно и безотговорно звучат думите на Цвета Караянчева, председател на родния парламент: "За 170-годишнината от рождението на Ботев ще изградим специален инициативен комитет и цялата година ще бъде Ботева." Недоумявам как може да се правят подобни гузни изявления чак на 6 януари 2018 г.! А къде бяхте досега, скъпоценни наши доморасли държавници и политици? Къде е вашата национална стратегия за увековечаване на истинските ни национални стойности? За вас сигурно няма нищо по-важно от българското полугодишно председателство на ЕС! Нали трябва да се докарате пред вашите "добронамерени" господари от Брюксел. Навярно те умират от загриженост за изпадналата ни в беда колонизирана страна.
Налице е обиждащо националното ни достойнство поведение. Но виновните не са само господата от "Сан Стефано" 29, а преди всичко повелителите от по-високите етажи на властта.
Това се почувства твърде осезаемо не само на загърбения рожден ден на великия българин от страна на компетентните държавни органи, но и по време на телевизионното предаване "История.БГ", посветено на големия калоферец, състояло се на 8 януари т.г. Георги Ангелов, в качеството си на водещ, неслучайно пусна още в началото цитати от Иван Вазов, отразяващи определени черти от нравствения облик на великия поет. С това вероятно си беше поставил за цел да внуши на своите събеседници, че в очите на своите съвременници големият български гений е битувал с немалко кусури, които са заличавани от посмъртната му идеализация. Затова и в изказванията на акад. Константин Косев, на професорите Пламен Митев и Валери Стефанов или на Мариана Кирова-Динева, наред с преклонението пред великата саможертва в името на националното освобождение и непреходното му творчество, зрителите може би усетиха
стремеж да се търси несъщественото
незначимото и дребнавото.
Но като че ли най-обезпокояващо беше изтъкването на автора на "На прощаване" основно като забележителен националреволюционер. Този нов пагубен прочит на Ботев не датира от вчера. Вече три десетилетия се полагат сервилнически усилия от привържениците на неолибералния подход при оценката на историческите събития и художествените факти. Опити за подобна неправдоподобна идейно-творческа и житейска интерпретация на Ботев не отсъстваха и в това телевизионно предаване. Неслучайно не можеше да сподави неудовлетворението и огорчението си известният наш историк Милен Куманов: "Не мога да си обясня как може да се подценява гениалната публицистика на Ботев. Как може да не се говори за социално-политическите му и философски възгледи, които го извисяват по-високо дори от Левски, Раковски, Каравелов. Той стои над всички забележителни дейци и големи имена от Българското възраждане. С какъв исполински духовен и политически ръст се откроява само в "Смешен плач". Да не говорим за респектиращото му присъствие в историята на родната поезия, журналистика и т.н."
С възвишените си идейни убеждения Ботев значително надраства всички наши възрожденци. И колко много грешат някои наши съвременници, които го ограничават тенденциозно само в рамките на разгръщащото се националноосвободително движение. "Социализмът - пише той - може да направи човека повече от син божий и гражданин." А във в. "Дума на българските емигранти" от 27 юли 1875 г. заявява: "Който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на българите, и на турския народ, затова всеки, който е онеправдан от този ред, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел, наш брат."
Колко
актуално звучат тези думи
Те говорят не само за интелектуална извисеност, но и за завиден научен кръгозор, добит изключително по пътя на упоритото и неуморно самообразование, широта на възгледите и невероятен личностен социално-политически ръст. Това не може да не поражда завист. Солиден атестат за това е и публицистичното произведение "Символ-верую на българската комуна", публикувано някога в левия печат от Георги Бакалов. То, както и други негови произведения и мисли, доста често се премълчават, защото не кореспондират с хищническата същност на сегашния комерсиален и антихуманен свят.
Ето защо не трябва да ни учудва пренебрежителното и негостолюбиво отношение на днешна официална капиталистическа България към гениалното творчество и революционна идеология на Христо Ботев. Първородният син на Иванка Дрянкова от Калофер е неудобен за новобогаташите, които продължават да трупат милиони и не се свенят да учат народа "да търпи и да се моли/ и го хранят дор до гроба само с надежди голи".
Поредната унизителна гавра с Ботев не е изолиран случай, а опасна стратегия, насочена срещу нравствените и духовните устои на нацията ни. Това трябва да застави и вразуми най-сетне компетентните държавни органи да поведат държавния кораб към спасителния Козлодуйски бряг на Ботева България.
Старозагорци сведоха глава пред паметника на поета-революционер в парк "Митрополит Методий Кусев"
Снимка БГНЕС
Пред бюст-паметника на Ботев в Борисовата градина в София се проведе тържествено честване по повод 170-та годишнина от рождението на великия български революционер, поет и публицист
Снимка БГНЕС