Нацистите "вълкодави" и "шумкарите" в Жабокрек
Стига глупотевини - в Рилското корито е унищожено германско подразделение за фронтово разузнаване
/ брой: 60
Седемдесет и пет години от битката в Рилското корито изминаха, но това, което развихрят в писанията си някои днешни историци, журналисти и блогъри, надминава всякакви представи за това какво е боклучаво писане. Много глупотевини се изписаха за битката при Жабокрек. Варварите партизани избили едни болни и невъоръжени немци в "почивната им станция". (Ама пък почивна станция, да не казвам в коя част от географията се е намирала!). Днешните "изследователи" дори не зацепват, че в Жабокрек се водят сражения с немци на две места - Почивната станция и складовете на "Гранитоид", охранявани и от шестима хитлеристи, очевидно не са на "почивка", които също са унищожени. Няма да се впускам в излишни спорове и политически препирни. Ще цитирам как ги определя най-меродавният източник - германският военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде в телеграмата си до главното командване на Сухопътните войски на вермахта. Те са "германско подразделение за фронтово разузнаване"." Можете да си представите що за "болни и беззащитни германци" (аналог на съветските "вълкодави", но с обратен знак) са унищожени безмилостно от тийнейджърите на Рило-пиринския отряд! По броя на опожарените превозни средства (7 товарни автомобила) и плененото въоръжение може също да се съди що за "изпаднали" германци са се "лекували" там. Да не говорим за това, че те не се занимават толкова да отблъскват атаката, колкото да изгарят, според няколко спомена, документи.
Имената на загиналите и оцелелите германци все още не са уточнени. Разминаванията започват от това, че служебните лица, които пишат отчети до началствата си, представят взаимно изключващи се цифри. Свой "принос" дава и министър-председателят Богдан Филов, който пише в дневника си, че немските военнослужещи са "седем души болни германци".
След всичките инсинуации и премълчавания имам предложение - нека мераклиите пишман историци да издирят имената на загиналите германци и да ги добавят там, където им е мястото - на мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Или поне да турят още една паметна плоча - на загиналия в България през Втората световна война безименен германски воин. Като ще е позор - да е пълен!
А тази единствена по рода си акция на Съпротивата у нас е сред аргументите част от териториите на победена България, сателит на Хитлер, да не бъдат подарени на комшиите ни след Втората световна война.
Предлагаме със съкращения няколко автентични, макар и противоречиви, текста, от които сами можете да разберете какво всъщност се е случило в Жабокрек.
И една любима на мнозина песен, която и днес се пее. Най-силният аргумент.
"На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина от т.нар. Рило-Пирински партизански отряд, нападат почивната станция на войници от Вермахта, обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници. Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива, а станцията бива запалена. Толкова е бил куражът на шумкарите - да убиват беззащитни, болни хора, които не се съпротивляват."
Георги Драганов, voinaimir.info
...Към средата на август 1944 в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "внушително партизанско съединение от 250 борци", т.нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски. Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци... Несрещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция"... По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с "елитна" хитлерофашистка част... Наследниците на българските комунисти - социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна мародерска акция "най-голямата антифашистка". И на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я честват.
Н.с. I ст. д-р Веселин АНГЕЛОВ, Blog.bg, 09.09. 2010 г.
Из "Дневник", Богдан Филов, изд. на Отечествения фронт, 1990 г.
28. Vттт. Понеделник. Днес бяхме в Рилския м[онасти]р за годишнината от смъртта на Царя. На връщане в с. Рила и Кочериново се направиха сърдечни овации на Царицата и Княза. Това като че ли беше едно извинение за разрушението и опожаряването на Жабокрек., при което бе убит и Томанек и 7 души болни германци, извършено едва няколко дена по-рано...
Из сборника с документи "България своенравния съюзник на Третия райх", Тошкова В., Котев Н., Стоименов Н., Николов Р., Нойков С., Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец, 1992 г.
Из твърде секретна телеграма щ 03011 на германския военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България.
София, 25 август 1944 г. 23 ч.
1. Обстановката относно бандите.
Стара България
На 24 август в района на Рила (на 16 км. североизточно от Горна Джумая са застреляни от бандити един германски старши лейтенант, трима войници и един германски инженер. (Става дума за акцията на Рило-Пиринския отряд срещу хитлеристките работилници и складове в местността Жабокрек - бел. на съст.) От изпратената срещу тях германска част има един убит и 13 безследно изчезнали. От Горна Джумая е изпратен германски отряд да търси безследно изчезналите...
Военен аташе [в] София (п) [Хайнрих] Геде
N AUS T 78, R 333, Fr 290677 - 290678, Фотокопие, машинопис, превод от немски език
Из твърде секретна телеграма щ 03011 на германския военен аташе в София генерал-майор Хайнрих Геде до главното командване на Сухопътните войски на вермахта за извършено партизанско нападение срещу германска военна част в България.
София, 26 август 1944 г. 23 ч.
1. Обстановката относно бандите.
Стара България
На 24 август банда с численост 100-150 души извърши нападение срещу германско подразделение за фронтово разузнаване на 65 км югозападно от София. Наши загуби: 6 убити, няколко ранени. Материални щети: жилищните помещения, бензинът, взривните вещества са унищожени, респективно ограбени. Седем товарни автомобила са опожарени и разграбени.
Военен аташе [в] София (п) [Хайнрих] Геде
N AUS T 78, R 333, Fr 290681, Фотокопие, машинопис, превод от немски език.
Из "Рилопиринци щурмуват", Кръстан Юруков, Военно издателство", 1987 г.
На 25 август 1944 г. кметът на с. Рила Христо Горанов след оглед на мястото изпраща поверително писмо до околийския управител в Дупница. В него пише, че на 24. Vтт. т.г. между 6 и 6.30 следобед група нелегални, чието число точно не може да установи, но по събрани сведения то се движи между 500 и 1000 души, обсаждат постройките на дружество "Гранитоид" в местността "Жабокрек", село Пастра и почивния дом дом на с. Кочериново в местността Калин. Блокадата е продължила докъм 12 часа през нощта, когато нелегалните се изтеглили. По-нататък кметът описва как първата група партизани устроила засада при Каменити мост, пресрещнала държавната рейсова кола София - Рилски манастир, като свалила пътниците и опожарила колата, после камиона на дружество "Гранитоид", в който е бил Райнхард Томанек, убили го, а колата запалили върху дървения мост, който е изгорял... В местността Жабокрек са били изгорени всички постройки, с изключение на вилата, хлебопекарницата и едно работническо жилище край реката... В с. Пастра са изгорени книжата (архивите) на бившата Пастренска община, като са изнесени и запалени на улицата... Кметът съобщава, че в Пастра е убит един войник от частта, оставена за охрана на селото, а трима други са били ранени. В почивния дом на с. Кочериново, в който е имало само германски войници, са били избити 12-15 души, а двама са се спасили. От работниците на дружеството "Гранитоид" и от селата на околия Врана (Югославия" са се присъединили и заминали 20 души заедно с нелегалните.
На 25 август 1944 г. в 10.45 ч. хитлеристкият офицер капитан Дале от представителството на флота в Горна Джумая донася до германската военна мисия в София, че късно след обед на 24 август между село Рила и манастира са убити от бандити един оберлейтенант и трима души от флота. Инженер Томанек от заводите "Наудашер" е намерен също разстрелян.
Изпратената на мястото специална немска войскова група намира един човек мъртъв, а другите 13 души са изчезнали. .. Представителството на флота е изпратило от Горна Джумая група за изясняване на обстановката и за погребение на загиналите...
Ако се съпостави писмото на кмета с донесението на хитлеристкия офицер, ще се види, че има явно несъответствие в данните. Общият брой на загиналите според капитан Дале е 19 души, а според кмета - 16-19. Освен това кметът пише, че двама са се спасили при Кочериновската почивна станция, докато в донесението на капитан Дале за подобно нещо въобще не се споменава.
Крум Радонов, разглеждайки този случай, съобщава, че, от Кочериновската почивна станция успели да изскочат живи само трима: "Единият от тях пада убит веднага, вторият стига до реката и бива убит там, а третият, ранен в крака бил заловен жив. Той заговорил на руски език и казал, че е червеноармеец, пленен от германците някъде около Смоленск. Той беше докаран в Пчелино. След боя Вася Рязанцев го разпита и каза: "Руски говори отлично, но е съмнително дали е пленен при такива обстоятелства, както той обяснява. Аз също съм пленен при тези боеве. Твърде вероятно е това да е власовец." Напускайки района на действие, ние оставихме този ранен "руски" при един калугер в Пчелино със задължение да го лекува и укрива и да ни го предаде след победата. Калугерът изпълни тази задача. След 9.тХ.1944 г. германецът беше предаден на Съветската армия."
Моис Аврамов, "Рилски партизани", Изд. на Отечествения фронт, 1970 г.
...Щабът решил да ударим четири вражи обекта, разположени по Рилското корито от село Рила до Рилския манастир - на едно протежение от около двайсет километра. В Жабокрек имаше дъскорезна фабрика и складове за бензин на германското дружество "Гранитоид", охранявани от германски войници". В село Пастра се бе настанил взвод от български войници. Пет километра над Пастра, в така наречената Кочериновска станция, се намираха 23 германски войници с много оръжие и автомобили. Още по-нагоре - в манастирския пчелин - 40-50 български войници пазеха фланга им... Врагът беше взел много строги мерки за тяхната охрана. На левия фланг - в село Рила, квартируваха повече от 50 жандармеристи и 250 души войници. На десния фланг - в Рилския манастир, беше разположена ловна рота. Общо полиция, войска и жандармерия и друга въоръжена охрана тук имаше не по-малко от 500 души.
Ние наброявахме 230 бойци...
Точно в шест часа след пладне всички чети трябваше едновременно да нападнат четирите обекта...
Всички батальони и чети изпълниха задачите си успешно...
По-инак се развила работата с германците при Кочериновската станция. Този обект - най-тежкият, най-опасният, беше даден на младежката чета, командвана от Велко - Лазо Лазов, едър, снажен, но едва двадесет годишен партизанин... Всъщност кой ли от тази чета - все голобради, но запалени младежи от седемнадесет до двадесет годишна възраст не бе смел и предан. ...Комисарят на младежката чета Станой, бе един от най-младите, но същевременно [от] най запалените и начетените в отряда... Велко и Станой били щурмоваци в първата група, която се придвижва като трупчии към германския обект. След тях се движат Деян - Йордан Чочов, седемнадесет годишен, висок, черноок, яхнал мършаво магаре, и Чавдар, разложанин, брат Крум Хаджирадонов... На петнадесетина крачки следва втората щурмова група... Но хитлеристите забелязали нашите отдалеч, вече разположили картечниците си на прозорците. Велко, Станой и Чавдар тичат към предния вход, хвърлят бомба в прозорците на горния етаж, но тя се удря в рамката и пада долу. Съобразителните щурмоваци се хвърлят на земята около камионите. По чудо никой не е ранен... Велко, Чавдар и Станой хвърлят бомби в прозорците и обстрелват германците... След малко се разгъва цялата младежка чета и обкръжава станцията. Престрелката става все по-ожесточена, това вече не е престрелка, а люто сражение. Нашите с точни изстрели и бомби заставят вражеските картечници една след друга да замлъкнат. Сражението трае около час. Врагът е напълно разгромен. Всички 23 души хитлеристи са убити, от нашите няма дори ранен. Другарите вземат богати трофеи: три картечници, 25 автомата, две бомбохвъргачки и 200 бомби, два камиона - останалите биват запалени...
Складовете на "Гранитоид" в Жабокрек, охранявани от шестима хитлеристи и 70-80 български войници, бяха нападнати от една чета, командвани от Бойко Изворски... Взривовете на бензиновите складове изпълват небето с червено сияние. Постройките, целите от дърво... пламват като борина. Пламъкът подгонва навън последните двама хитлеристи. Те се опитват да се сражават още, но това им струва животът. Боят, траял повече от час, утихва чак на мръкване...
И така - във всички пунктове нашата акция завършва с пълна победа... Бяха избити 29 хитлеристи и петима народни врагове, пленени над 250 жандармеристи и войници, опожарени и унищожени големи складове с оръжие, бензин и храни, взети бяха богати трофеи: 11 картечници, 26 автомата, към 130 пушки много бомби и муниции. Акцията в Рилското корито е една от най-славните страници в историята на българското партизанско движение.
