ЕкоНомика
Наследниците на Маркс
/ брой: 18
Разгръщам вехта книжка - христоматия за търговските гимназии от 1922 г. Авторът й е широкият социалист Евтим Дабев, пръв преводач и издател на марксистка литература у нас. В този столетен учебник, който би направил чест на модерните университети, не се говори за марксизъм, а за нещата от живота. Задълбочено се проследява стопанската история на България и света, дават се практически сведения по икономическа и политическа география, дори приложна психология. След уроците има въпроси: как жп транспортът помага за развитието? Какво печели производителят, ако изкара стоката си на панаир? Дабев включва в учебника и подробен раздел за рекламата, при положение, че в Америка реклама и маркетинг се изучават систематично едва от 1910-те.
Не е без основание твърдението, че "икономиксът" - неокласическата парадигма с прочутите пресичащи се криви, се налага в света с благословията на политическия елит, защото превръща стопанството в нещо, протичащо извън времето и пространството. Няма значение, че светът е в екологична криза, че бедните наброяват 4 млрд. души, че богатството на "развитите" се гради на колониално ограбване, че в някои общества разточителното потребление носи пренебрежение, а не почест. Икономиксът набива в главите на студентите: "полезност = консумация; рационалност = максимизиране".
Трудовете на Карл Маркс с фокус върху реалните събития и историческия процес бяха толкова силен удар за статуквото, че бяха нужни десетилетия, преди то да отговори на Марксовия подход в икономиката с нещо що-годе приемливо. Това бе икономиксът. "Да зачеркнем времето, мястото и човека от икономиката" - вика днес той с писклив гласец. А сред оредяващата му публика остава - познайте кой? Модерният еквивалент на широките социалисти.
Неудовлетворени от теоретичното безсилие на икономикса, хиляди учени по цял свят днес се борят, за да изградят с общ труд прогресивната наука за стопанството, природата, човека и обществото. Наричат ги "хетеродоксални", слагат им всякакви етикети, маргинализират ги от научните трибуни. Грехът на тези нови икономисти е, че не извършват насилие върху реалността, за да я вкарат в нечия теория, а градят нова, прогресивна теория, стъпила върху реалността.
Светът се развива, с него и икономиката. Маркс не е идол. Известните американски марксисти Баран и Суейзи през 1966 г. ясно посочиха къде класическият анализ на Маркс не успява да предвиди реалността - в появата на монополния и финансовия капитализъм. Но по-важен е методът на Маркс, който вижда реалността като сблъсък на интереси и борба между идеи, а не пресичащи се криви на кариран лист.
Много социалисти днес се срамуват от корените си и предпочитат икономикс пред класова борба. Това е разбираемо, все пак избирателите не обичат тревоги. Но какво ще стори тази политическа класа, когато новото научно, отвъд марксистко тълкуване за обществото, икономиката и природата най-сетне се роди? Боя се, че ще остане в лагера на "тесните икономисти".