Мяу, мяуу!! Бау, бауу!!

"Ние сме братя по природа, но сме чужди по възпитание."

Конфуций (551-479 г. пр.н.е.), древнокитайски философ

Високомерието им е огромно. Самомнението им стига до седмото небе. Че и отгоре. Те живеят в измислена реалност. В кулата от слонова кост.

Кои са тези индивиди ли? Повечето български политици. Персоните, които в своите фразеологични ексерсизи често - ах, колко често! - пришпорват глагола "управлявам" и производния му термин "управление". Много по-често, отколкото думите "Отечество", "Татковина" и понятията "отдаденост", "себеотрицание", "идеализъм", "честност", "справедливост", "милосърдие", "трудолюбие", "правдолюбие" и прочие сантиментализми, преквалифицирани от днешните политикани като "архаизми" и запратени в килера да мухлясват. Същите госпожи и господа, които се изживяват като "правачи на българската история".

И чиито дитирамби са оцветени в черно или в сладникаво розово - в зависимост от гледната точка. Тази на противниковия лагер е за омерзителното, гадното, корумпираното, некомпетентното, прогнилото, катастрофическото, ретроградното и пр. опериране с държавна власт. А за влстващите са елейните излияния, с които се  славослови собствената особа и съдружните в камарилата партайгеносени.

С каква цел ли? Е, за да заемат позиция пред пулта с властовия потенциал. И да управляват, управляват, управляват суверенното гражданско тяло, превърнато целенасочено в множество от индивиди за командарене. В абдерити, тоест в подобие на жителите на град Абдера в древна Тракия, които били смятани от древните хора за глупави.

В синонимния речник на българския език думите "управлявам" и "служа" не са синоними. Категорично! В никакъв случай не биха и могли да бъдат, понеже "управлявам" предполага действие спрямо обект, който е в подчинена позиция, както и че съществува някакъв вид операционна система, която притежава потенциал да наложи изпълнение на управлението, тоест на извършването на подчинени действия от страна на управлявания обект, пък бил той и един цял народ. Българският!

Докато глаголът "служа" също предполага позициониране в подчинение, но от страна на действащото лице, което подчинява своите действия изцяло на интересите на друг, пък бил този друг отново едно цяло народонаселение.

Именно поради съществуващата разлика в понятията "управлявам" и "служа" в предговора си към поредното преработено издание на Кодекса на Обединеното кралство Великобритания за поведение и напътствия за процедури за министри бившият (1997-2007) министър-председател Тони Блеър пише: "... бих искал да препотвърдя моята силна лична ангажираност за възстановяването на доверието между английския народ и неговото правителство. Ние всички сме тук, за да служим, и ние трябва да служим честно в интерес на тези, които ни дадоха нашите позиции на доверие."

Прощъпалникът на изначалния вариант на този правилник за участниците в английския кабинет е през 1993 г., само една година след като е бил създаден. Тогава Джонатан Айткен, министър на военното снабдяване на Обединеното кралство, губи в качеството си на ищец дело за клевета, заведено, за да опровергае обвиненията за непристойно поведение, отправено към него от английски вестник. Първоначалната информация в пресата е, че Айткен е позволил на свой приятел арабин да плати сметката му в парижкия хотел "Риц". По-късно той е обвинен в сговор, лъжесвидетелстване и заблуждаване на правосъдието. И това слага край на неговата кариера като политик.

Личната трагедия на английския министър е предизвикана не от някакво престъпно деяние, санкционирано веднага на основание на антикорупционно законодателство, а поради  нарушаване именно на Кодекса на Обединеното кралство за поведение и напътствия за процедури на министри.

България е твърде далеко от подобен етап в своята политическа история. Параграф 126 на Кодекса гласи: "Добре установена и призната норма е, че никой министър или държавен служител не трябва да приема дарове, гостоприемство или услуга от когото и да е било, които биха изглеждали или може да изглеждат като задължаващи го/я."

Скандалите в българското публично пространство, свързани с политици, са не един или два. И макар че са довели до материално облагодетелстване на съответните политици, това не им пречи, след кратко снижаване, отново да се тиражират като актьори в политическото театро.

Ето защо е наложително да бъде извършен анализ на системата за държавно управление със задачата да бъдат открити предпоставките както за възможностите за материално облагодетелстване на ръба на закона или извън него на лицата, заемащи висши постове в системата за държавно управление, така и причината за лабилността на обществената критика към нарушителите на публичния интерес.

Като че ли е по-лесно да потърсим двата отговора в обратен ред. "Няма място за лекарства там, където това, което е било считано за порок, става обичай", пише Сенека в своите "Писма". Затова и поносимостта в публичното пространство е на ниво, което не възпрепятства участието в политическото театро на "паднали ангели". Вероятно все пак не са малко моите сънародници, които биха ги жигосали със стигмата "плъшоци". Затова и критиката за управление на държавата, извършвано от едно малцинство, традиционно поставило се извън обективния контрол от страна на интегралния гражданин - суверен, не само би трябвало да представлява това, което някога Мишел Фуко определи като "изкуство да не бъдеш управляван по този начин", но и категорично да надмогне освободеността от изискването да съдържа в себе си една напълно оформена политическа визия. Според американската политоложка Уенди Браун: "Критика, която не утвърждава живота, не утвърждава ценност и най-вече не утвърждава възможност в настоящето и бъдещето, разбира се, е възможна; но тя не залага на политическата власт и следователно не може да бъде разглеждана като политическа."

Необходимо е едно достатъчно активно критично ядро сред българското гражданство да продуцира парадигма за държавно управление, което да минимизира плановете за размножаване на двукраките плъшоци. Засега това приложение, което създава българския народ от своята свобода в кратките изблици на ползването си от нея, заслужава той да я губи като непрекъсната практика.

Тази манипулационна мантра как българското гражданство ще подпечата своята застраховка за четиригодишно пребиваване на седмото небе в рая, стига да метне "правилната" бюлетина през цепката на избирателната урна, вече е натрупала достатъчно дълга дискредитираща биография на практичните резултати от нейното приложение.

Ето защо, за да бъде намалена популацията на двукраките плъшоци, е наложително да бъде установена една нова конституция, пропита изцяло с републикански дух. Това понятие, за да не остане само рекламен етикет, е целесъобразно да бъде имплементирано в основния закон посредством установена система за действен контрол и санкции спрямо сферата на "служенето" на народните интереси. Контрол, който е непрекъснат в пространствено-времевия континиум. Пък санкциите да са мълниеносни.

Тогава българските граждани ще са напуснали зрителските места в политическото театро, където посредством (уж!) враждебно мяукане и джавкане, като между куче и котка, тези граждани са били будалкани нонстоп, че политиканите бдят 25 часа в денонощието връз интересите им.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България