Мръсните милиони на богатите

Светът днес се тресе от публикацията на т.нар. Панамски списъци с имената на десетки хиляди богаташи и политици, укрили пари в екзотичната централноамериканска държава. Причините да изнасят милионите си там са най-разнообразни. От укриване на данъци, през търговия с влияние, наркотици, оръжие, хора, човешки органи, фалшиви пари и документи и т.н.
Без пресичане на каналите за извършване на такива дейности, без премахване на офшорните зони, като Панама и други подобни, създадени от самите индустриални държави за обслужване на глобалния трансфер на легални и нелегални капитали, укриването и прането на мръсни пари ще остане неразделна част от световния икономически ред.
Приходите от незаконната икономика в световен мащаб са огромни. По своя обем те представляват вече третата икономическа сила след САЩ и Китай. Те вече са в размер на над 6% от световния брутен вътрешен продукт.

Специфичната особеност на престъпния бизнес

е, че разплащанията се извършват не по обичайния банков път, а най-често на ръка. В същото време само малка част от печалбите могат да се изразходват в брой, предимно за разточителен живот. Оставащите суми непременно трябва да се превърнат в легален капитал, който да се реинвестира в законната икономика. Oперацията може да се извърши само ако парите в брой постъпят в банката, без това да се забележи или да събуди подозрението на специалните служби. Тази деликатна трансформация е получила названието "пране на пари". Това е и основната причина средства да се прехвърлят в офшорните зони.
За легализиране на престъпните капитали днес се използва богат арсенал от средства - като се започне с елементарните възможности на лотариите, залаганията и кешовите вноски в банка на фиктивни дневни печалби на туристически агенции, ресторанти, хотели, магазини и пр. Добри условия за подобна дейност предлага и строителният бизнес, който може да работи с мръсни пари и да продава построените обекти срещу такива средства. Още по-професионално е прането чрез използване на различни модерни финансови инструменти - деривати, опции, фючърси и др. Операциите с тях се извършват от подставени лица в законспирирани мрежи от търговски дружества, офшорни фирми и фондации.

Специалните служби се опитват

да следят движението на мръсните пари, но не с голям успех. За да преодолеят подобни затруднения, световните финансови кръгове използват предимствата, предлагани от офшорни територии (offshore - извън бреговете/границите). Това са бивши или настоящи колониални владения (най-често на Великобритания), които са извън границите на метрополията и не са подвластни на нейното законодателство. В тях са изградени мрежи от банки, компании тип пощенска кутия и финансово-брокерски фирми, чиято единствена задача е да укриват данъци и да обслужват капиталовия поток на нелегалния бизнес.
Офшорните зони са разположени в удобна близост до богатите индустриални държави и често - в най-красивите курорти на света.
Подобни финансови оазиси за изпирането на пари в Европа са: британските острови Джърси, Гуернси, Айл оф Мен, Гибралтар, Андора, Малта, Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Кипър, Люксембург, а напоследък все по-често и Източна Европа. Офшорните зони на Америка са островите в Карибско море - Барбадос, Бермудите, Аруба, Кайманите, Бахамите, Гренада, Белиз, Панама и Гватемала в Централна Америка, самите американски щати Делауер и Колорадо. А в Азия това са: Хонконг, Макао, Сингапур, Индонезия и Тайланд, островите на Океания - Фиджи, Тонга, Науру, Самоа, а в Близкия изток и Северна Африка - Бахрейн, Дубай, Ливан, Египет, Тунис, Мароко.
Само на Каймановите острови (Британска колония и основен център за пране на пари), с площ от 259 кв. км и едва 18 000 души население, има над 15 000 финансово-брокерски фирми и 400 банки, обслужващи анонимни клиенти под кодов номер, чиято основна дейност е укриването и прането на пари.

Денонощно там жужат компютрите

в банковите офиси. Оттук мръсните капитали тръгват по света в поредица от бързи финансови операции с цел прикриване на произхода им, с което да стане невъзможно тяхното обратно проследяване. Те се инвестират от финансовите жонгльори краткотрайно в акции на Лондонската или на Нюйоркската борса, купува се петрол в Персийския залив, който веднага се продава в Лондон или в САЩ. Милиарди се предлагат като рискови и микрокредити. Всички играчи по веригата получават своите комисиони и спазват повелята пери и мълчи.
Затова борбата с мръсните пари е трудна, дори безнадеждна.
ЕС безрезултатно приема директива след директива срещу организираната престъпност, а действията на ЕК все повече наподобяват безпомощен акционизъм срещу глобалния, перфектно организиран криминален бизнес и структурите за трансфериране, укриване и изпиране на мръсни средства. Световните специалисти признават, че законовите мерки могат да поразят единствено само дребните играчи. Един от началниците на Европейската служба за борба с финансовите измами (OLAF) - Волфганг Хецел, преди време горчиво призна: "Резултатите от борбата с прането на пари са повече от плачевни." А британският му колега Бари Райдер добавя откровено: "Борбата срещу мръсните пари е напълно загубена."
Дори могъщите разузнавателни централи са безпомощни в тази битка. Волфганг Хафнер, изследовател на техниките за пране, коментира по съкрушителен начин възможностите на ЦРУ в това отношение: "Американците нямат дори и представа какви методи се прилагат в преследването на тази цел (прането)." Нищо чудно тогава, че още навремето легендарният Ал Капоне е бил вкаран в затвора не по обвинение за пране на пари (той изгражда верига от обществени перални, чрез които узаконява нелегалните си приходи), а за по-безобидното укриване на данъци от легалния си бизнес (човекът е бил просто ненаситен).
А дали ще има

някакви юридически последствия

от "Панамските списъци", тепърва предстои да видим.
Системата от мерки срещу мръсните пари в повечето страни от ЕС е твърде ограничена и се свежда само до регистриране името на вносителите на суми в брой, превишаващи 15 000 евро на ден. А разследването впоследствие неоправдано много разчита на готовността за сътрудничество от страна на самите банки. Това обяснява и факта, че от милиардите преводи, които годишно се извършват само в Германия, само за около 0,002% от тях са подадени сигнали за съмнение. Повече от наивно е да се очаква, че банките ще се лишат от клиенти, които внасят милиони в техните сейфове, плащат високи такси за услугата, а както знаем парите не миришат. Затова и досега почти няма повдигнати обвинения срещу престъпни кръгове за пране на пари както на Запад, така и у нас.
Един от профилираните в тази област журналисти в Германия - Юрген Рот, от години разследва обвързаността на германското стопанство със сиви структури в икономиката. "Изхождам от предположението на МВФ, защото конкретни цифри няма, че криминалните структури ежегодно препират по над 1000 млрд. евро. При това положение е ясно, че една част от тези пари се внася в акции, фондове и пр., а останалата част се инвестира. Започвам все по-често да се питам дали висшите финансови среди днес изобщо могат да бъдат разграничавани от криминалните организации. Това е явно просто въпрос на дефиниция", казва Рот. Според него проникването на криминални елементи в структурите на пазарната икономика разрушава демократичното гражданско общество, както и социалната пазарна икономика. 
Всички тези факти красноречиво разкриват изцяло липсващия морал на субектите на глобалната икономика и налагат извода, че прането на пари, укриването на данъци и корупцията не са просто характерни за определени държави на даден етап от тяхното развитие. Тези престъпни дейности явно са неразделна част на този вид икономическа система, при която максималната печалба оправдава всички средства за нейното постигане.