Милост към безмилостните

Да се премахнат доживотните присъди за извършителите на тежки престъпления в България, предложи преди дни вицепрезидентът Маргарита Попова и медиите у нас отразиха идеята без особен плурализъм, без дискусия или опит да разшифроват какво означава това в действителност - като има опрощаване на престъпления, кои са извършителите или какви за били престъпленията, за да получат това най-тежко наказание. Вярно е, както самата тя подчертава, чe такива са демократичните практики в северозападните части на Евросъюза. Но вицепрезидентката не спомена и дума за това в колко от държавите, където максималните присъди са от по 21 или 30 години, като Норвегия и Белгия например,

този казус се дискутира като неправилна практика

А тамошното законодателство е критикувано за това, че дава възможност на закоравели престъпници да излязат на свобода, дори без капчица разкаяние за престъпленията си. Достатъчно е да кажем името на онзи Брейвик и веднага справката от Норвегия "изплюва" нелицеприятния факт, че този младеж, избил 77 момичета и момчета поради нацистки или расистки мотиви, ще излезе на свобода след 21 години, на под 50-годишна възраст. За да довърши сигурно, този път по-умело, онова, което беше започнал. Такива са дискусиите в Норвегия.
В Белгия протестът срещу четвъртвековните присъди и възможността за намаляването им носи името на тандема Детру-Мартен. Двамата - Марк Детру и Мишел Мартен, са свързани с може би най-страшните педофилски престъпления през изминалите десетилетия не само за страните от Евросъюза. Педофилът Детру и вече бившата му жена Мишел Мартен бяха убили по изключително жесток начин няколко момиченца, като са насилвали и своите деца. Може да спестим подробности как тези деца са били измъчвани, сексуално малтретирани и оставени да умрат от глад в град, който не е подозирал за тази педофилска мрежа под прикритието на семейство с дъщери. От година Детру-Мартен прави всичко възможно да се възползва от даваните им по закон възможности за амнистиране за престъпления, които

човешкото съзнание не може да побере

Обществото в Белгия прави всичко възможно да не допусне тези две човешки подобия да излязат на свобода преди изтичане на максималните им присъди от по 30 години. Самите извършители, под маската на уж разкаяли се, не пропускат да намекнат, че едва ли не са жертви на "системата", защото той бил наркоман и безработен, а тя - от "Свидетели на Йехова". Но когато гледа човек репортажите за двамата, не го напуска чувството, че става дума за двама закоравели престъпници, които по закон се измъкват от ръцете на закона. За да живеят, както те си знаят, но този път навярно ще са по-умели.
Миналата година обединението на близките на жертвите спечели битката жената на педофила Детру, Мишел Мартен, да не може да излезе навън под формата на свободно покайваща се във френски манастир. Но загуби войната с двамата педофили, защото тя бе амнистирана преди месец и ще остане до края на присъдата си в селцето Малон, близо до Брюксел. Една прекрасна възможност да се заобиколи присъдата. Напразни са засега усилията на близките на жертвите да направят промени в законодателството, непозволяващи на такива престъпници да бъдат амнистирани. Цялото общество в Белгия знае, че след Мартен, на ред за излизане на свобода с условна присъда ще е Детру. За да продължат живота си по начин, който смятат за правилен. Достатъчно е само за прочетеш информация по процеса, за да видиш, че тези две персони нито за миг не са признали вината си. Достатъчно е да видиш усмивките им, за да се почувства, че те не познават нито чувството на вина, нито са приели затвора като изкупление. Колко години трябва да е максималната присъда и трябва ли подобни престъпници да имат право на условно освобождаване? Това е моралният въпрос, над който обществото в Белгия започва да разсъждава напоследък. Още повече след случая с епископа на Брюж, доказан от съда педофил, дори неосъден, а прибран да се разкайва в някакъв католически манастир. В интервю от въпросния манастир пред френска медия той затвърди подозрението на част от белгийското общество, че някои виновни за тежки престъпления

никога няма да се покаят

И са заплаха на обществото.
Преди година в Белгия започна строителството на нов голям затвор, защото досегашните не побират извършителите на престъпления. В тези места за задържане, по официална статистика, изнесена преди време, излежават присъдите си над 11 хиляди души. Места в затворите не достигат, алармират и белгийските управляващи. Работещите в тази сфера протестираха поне няколко пъти заради ниски заплати, лоши условия на работа, на живот за затворниците и т.н. Картините са в общи линии като у нас, в България. Фасадите са стабилни, но вътре има падащи тавани, тоалетни в стаята за излежаване на присъда. Неприятно!
Но не в това е въпросът, заради който Маргарита Попова иска да хармонизира законодателството. Нали точно нейната политическа сила атакува предшественика й Ангел Марин, че помилвал разни престъпници, като им спестявал по няколко години. А сега тя директно се опитва да пусне на свобода хора, които са извършили изключително тежки престъпления, за които не е предвидено помилване. Кои са тези хора, какво има предвид тя с тази предизборна "операция"? Това са все въпроси, на които би трябвало г-жа Попова да даде малко повече отговори. Преди да подпише ей-така, поради скука, поредния произволно преведен европейски закон, неприложим на наша почва. Защото Европейският съюз дава и тази възможност всеки да има и свое законодателство. Да бъдем единни и в многообразието си - това важи и за законите.