Мечтание

Двама мъже и една жена прекрачиха прага на Кремъл в края на изминалата седмица. В черни костюми и с черни мисли обитаваха няколко часа искрящо бялата стая в империален стил на руския дворец. И търсиха път към живота в Европа, докато недалеч от тях на къс земя от същия континент хора се прощаваха с него в една безумна война. Явно Путин, Меркел и Оланд разбираха пределно ясно, че украинската касапница тласка държавите от старата цивилизация към гибел. Затова бяха видимо мрачни и протоколно сдържани. А очерталият се германо-френски тандем създаде прецедент. Временно загърби отвъдатлантическия влестелин на силата и капитала и, оставяйки високомерието си в Париж и Берлин, потърси съгласие със славянския колос в Москва.
След срещата си в руската столица оформящата се "тройка" остана вярна на поетия ангажимент за дискретност и не запълни с новини бележниците на любопитните журналисти. Но както често се случва в световната клюкарница и този път нещичко изтече от разговорите на срещата, което ако не е плод на свободна интерпретация и приемане на желаното за истина, все пак дава някакъв шанс за преодоляване на кризата. Та с уговорката, че липсва официална информация, събеседниците уж договаряли създаването на демилитаризирана зона от 50 до 70 км около Донбас, а и някаква автономия за контролираните от неправителствените сили райони. Ако е така, то официален Киев трябва да преглътне горчивия хап на поражението в замяна на запазването на живота на хиляди хора. Ако ли пък не - пътят до мира остава проблематичен и осеян с много неизвестности, но с пределно известно страдание за всички в бившата съветска република. А искрата от натрапения конфликт твърде лесно и бързо може да възпламени Европа, пък и не само. Особено ако в размирните украински райони се концентрира още оръжие и се превърнат те в своеобразен полигон за противоборство на военни технологии и възможности.
Естествено никой здравомислещ човек не желае развитието на мрачния сценарий. Дори и във влиятелната западна част на стария континент изглежда се разделиха за миг с имплантирания отвъдокеански чип за позитивно мислене на всяка цена и при всякакви обстоятелства. Та направо изтрезняха пред пиетета на Щатите да въоръжават официален Киев, който все повече се превъръща в част от проблема, отколкото във фактор за неговото разрешаване. Затова се противопоставиха на опита на САЩ да открие нов пазар за средства за унищожение и то пак под благовидния предлог за защита на демокрацията. Тук ще си позволя да цитирам логичното съмнение на г-жа Меркел, че  нови оръжия едва ли ще извадят Киев от кризата. Пък и думите на френския държавен глава Оланд, според който войната трудно ще накара хората в Украйна да заживеят отново заедно. Аз бих допълнил непретенциозно към тази точна констатация: можеше, но преди Майдана, без разните там "сектори" и подобните на тях!
Наблюдавах внимателно кратките откраднати мигове от операторите по време на срещата около бялата кръгла маса в Кремъл и загрижените физиономии на Путин, Меркел и Оланд. И за миг се понесох на крилата на мечтите в същата тази роялистка обстановка, със същата тази кръгла маса и този път при задължително горяща камина. На фона на игривите отблясъци на огъня, вече усмихнати, разговарят Путин и Обама. Съгласили са се, че на войните и насилието трябва да бъде поставен край. Всеки е преглътнал своите илюзии, заблуди, обиди, стремеж към месианство и надмощие. Осъзнали са, че светът е малък и твърде лесно би могъл да бъде взривен от атома с последица - заличаването ни като най-съвършеното създание на планетата. Разбрали са своята отговорност за мира, но и ролята си за напредъка на човечеството в науката, техниката, хармонията между различните раси и религии, единението в името на оцеляването. Признали са взаимно своя огромен принос, но и бъдещ потенциал за въздигането на човешката духовност като важна част от все още живите огнища на световната култура. И накрая, преди дружеското ръкостискане, в бялата стая (или независимо къде), влизат другите лидери. На първия ред естествено са Меркел, Оланд, Камерън, Юнкер, Шулц, но и Лавров, Кери, Могерини. Съзирам и шоколадовата усмивка на Порошенко, а в близост многокаратната такава на родния Плевнелиев. По спортному Борисов пристъпя от крак на крак, а недалеч, но по-близо до Шулц, проблясват очилата на Станишев. С една дума - всички са готови за снимка. А в дъното, също на ослепително бял роял, виртуоз на клавишите изпълва пространството с "Мечтание" на Шуман.
Аз пък се стреснах от този унес и си помислих: "... защо пък да не стане, човешко е да помечтаем. В крайна сметка нали все ни внушават да мислим позитивно, пък и сигурно има нещо в тая работа. Току-виж сме привлекли положителни мисли и разум в главите на политиците, за да ни има още".