Майдан и жълтите павета
/ брой: 283
Някои се въртят около световните събития като куче около кебапчийница. Украйна с право е в центъра на вниманието в Европа и свeта, защото събитията там ще имат огромни геополитически последици. И докато протестите у нас напълно колабираха, някои се надяват да им правят изкуствено дишане, сравнявайки жълтите павета с киевския площад Майдан.
България е член на ЕС. Нашият геополитически избор е направен отдавна. Но имаме кусури. Много хора са недоволни у нас, защото не са усетили ползите от членството в евросъюза. Ние сме единствената страна от последното разширяване, в която положението сега не е по-добро, отколкото на датата на членството. В Литва, където бях отново преди няколко дни, не е така. Там членството в ЕС е донесло видими ползи за всички. Не се забелязват нито голяма бедност, нито приказно богатство, като е у нас. Причината е, че там манталитетът е съвсем друг и съответно мащабите на кражбите - също.
Но протестиращите у нас не питат кой ограби държавата, нито настояват грабежът да спре. Те викат "О-став-ка" и драскат по стените "Оссиру", за да прилича на Occupy. Честно, ако предлагаха нещо конкретно, нещо много умно, може би щях да им симпатизирам. Но те не предлагат нищо.
В България проблемът е, че в парламента нямаме дясноцентристка сила. ГЕРБ на теория е такава, даже е член на ЕНП, но в действителност е популистка сила, изградена около вожд-нарцис. Затова е и цъфнала и вързала. И понеже дясноцентристите нямат представителство, организират "хепънинзи" на паветата и в аулите на Алма матер. Нещо като шамански заклинания, които обаче няма да им помогнат да получат представителство при нови избори, когато и да са те.
Освен това тези, които са приказно богати у нас и дърпат конците, имат интерес да се вдига пушилка, за да не стане дума за истинските причини на мизерията - пладнешкият обир, източването и пилеенето на материалните и човешки ресурси на страната. Както върви, България се обезкървява, демографската криза вещае загиване на държавата. Но протестите не са срещу това.
Така че нека не сравняме протестите в София с тези в Киев. Казах го и по украинската телевизия, когато ми зададоха този въпрос във Вилнюс. Също така призовах киевчани да не се продават никому.
Във Вилнюс срещнах много премиери и президенти. Срещнах и Росен Плевнелиев. Появи се на срещата на ЕНП, ама много дискретно се появи. ЕНП бяха разпънали синята си пътуваща панаирджийска шатра в един хотел. Плевнелиев беше гузен, почувствах го, когато ме видя. По неговите сметки никой не е трябвало да го забележи. Защото президентът на България е надпартиен и не ходи на партийни форуми. Георги Първанов беше десет години президент и никога не е правил такива неща.
Едни птиченца ми разказаха, че на срещата на ЕНП Плевнелиев казал на другите дясноцентристки лидери, че след като подчини Украйна, Русия ще хвърли силите си за същото вътре в самия ЕС, като България е очевидна лесна жертва. И че 90% от медиите в България били собственост на руски господари. Не знам откъде президентът има такива данни, но се питам: защо не ги е представил в Съвета за национална сигурност? Защо ги пази за ЕНП? Той си знае.
Плевнелиев може би си дава сметка, че данните му са въздухарски и у нас не биха се приели сериозно, докато пред непретенциозна публика могат и да хванат дикиш. Но не обижда ли по този начин ЕНП?
Ала нима ЕНП заслужават друго, освен лежерно бъбрене? Не носят ли те голям грях за това, че ЕС е на път да изпусне Украйна, защото години наред техните непреклнонни искания за освобождаването на Тимошенко бяха неизпълнимо условие, което неумолимо тласкаше Янукович в друга посока? Не беше ли унижение, че двама от зам.-председателите на ЕНП - шефът на Комисията Барозу и шефът на Съвета Ван Ромпой умоляваха Янукович да подпише във Вилнюс споразумението за асоцииране, напълно забравили за Тимошенко? Ама недейте така бе, драги другари от ЕНП. Излагате ЕС!
И, разбира се, най-голямата грешка на ЕС е, че продължава да казва на Янукович, че вратата за подписване на споразумението за асоцииране е отворена. Уважаеми лидери от Брюксел, украинците не искат Янушеску, както самите те го наричат. Едно време Западът правеше мили очи и на Чаушеску, на антисъветска основа, въпреки че по-ужасен тиранин в тогавашния соцлагер не е имало. Лично помня как Никсън му беше дошъл на крака в Букурещ. Впрочем къде се е скрил Обама? Не сме го чували по украинския въпрос. Сякаш САЩ нямат вече интереси в Европа.
Украинският народ се бори за избори и само след тях ще бъде честно да се взимат големите геополитически решения. Пред гласа народен и боговете трябва да млъкнат. В един момент шатрата на панаира на суетата трябва да се скатае, кебапчийницата трябва да спре да пуши, а кебапчийските кучета е най-добре да се скрият някъде.