Любимият филм на много хора в Монголия е "На всеки километър"

Във времена, когато родните ни политици се надпреварват да се хвалят и бият в гърдите колко големи "евроатлантици" са и се гордеят с европейската ни принадлежност, всъщност забравят, че корените ни далеч не са от тук, а идваме от много по-далечни земи на изток. За връзката ни с другата част на света, какво знаят за нас, какво е общото между двата ни народа днес и как можем да засилим връзките си, от ДУМА се свързахме с младата монголска журналистка Ерденетуя Цогбаяр.

- Г-це Цогбаяр, историците обичат да говорят за общото минало на двата ни народа. Лошото е, че в България не знаем много за времето, по което е живял хан Кубрат. Всичко ни звучи като приказка. Бихте ли ни разказали нещо повече за него и семейството му? Ние знаем, че сме наследници на сина му Аспарух - какво учите за него в Монголия?
- Първо, искам да поздравя читателите на вестник ДУМА. За мен е удоволствие да говоря за историята на двете държави. За съжаление, аз съм от по-младото поколение и не знам много. Затова предварително се извинявам. Разбира се, можем да намерим много научни текстове, публикувани от нашите историци. За съжаление, все по-малко хора се интересуват от миналото. Затова знанията ни се ограничават до наученото в гимназията. Но майка ми много обича историята. Тя ми е разказвала, че хан Кубрат е бил много силен и смел мъж, имал е много голяма власт, успял е да обедини три големи племена и основал Велика България. След смъртта му, третият му син - Аспарух, прекосил река Дунав и основал вашата страна. Въпреки че е отишъл толкова далече и днес да имаме различни култура и традиции, ние продължаваме да сме братя и сестри.
"Ние сме едно", обича да ми казва тя. Никога няма да забравя, когато я попитах: "Щом е така, защо изглеждаме толкова различно?" А тя ми отговори: "Външният вид не е от значение, когато става въпрос за общия корен и националност." Предците ни са преминали през много трудности, за да бъдем днес това, което сме. Затова не трябва да се фокусираме само над външността, но и корените. И трябва да се гордеем, че ни има. Има много нации, които историческите ветрове са отвели. Но нас ни има и в бъдеще ще ни има.
- Какво знаят монголците за България?
- Както вече споменах - българите и монголците сме братя по история. Много от сънародниците ми помнят времето, когато България е била социалистическа република, харесват старите ви филми и актьори. Много наши актьори и хора на изкуството са учили в България. Но не само те. Там са завършили немалко спортисти, лекари и геолози. Затова хората познават красивата ви страна.
Първият ми досег с България бяха филмите, които гледах с майка ми като дете. Тогава нямахме мобилни телефони и интернет и телевизията беше развлечението ни. Много харесвах "На всеки километър". До днес той е любим на много хора. Майка ми харесва актьора Георги Черкелов, но на мен любимият ми герой е Митко Бомбата.
От родителите си знам, че най-вкусните ви десерти са киселото мляко и шопската салата (в Азия ядат кисело мляко и домати за десерт, б. ред.). Много се надявам да опитам тази салата някой ден!
- Двете ни държави се радват на добри връзки - какво можем да направим, за да ги заздравим?
- България и Монголия имат сътрудничество в сферата на образованието и земеделието, но ми прави впечатление, че през последните години връзките сякаш отслабват. Затова на първо място смятам, че е необходимо да засилим обмена на учащи. И след това да насърчим обмяната на работна ръка като се увеличи броят на подписаните договори. Това ще разшири сътрудничеството ни и монголците биха могли да учат и работят в България, както в момента го правят в Русия, Чехия и др.
През 2015 г. бившият ви президент Росен Плевнелиев, посети страната ни и обеща сътрудничество във фармацевтичната индустрия, земеделието и хранително-вкусовата индустрия. Но това така и не стана. Надявам се, че някой ден ще бъде изпълнено.
- Кои са най-любопитните и интересни неща, които чужденците не знаят за Монголия?   
- Първото нещо, за което хората се сещат, когато чуят "Монголия" е завоевателят Чингис хан и номадския му начин на живот. Но ние сме бързо развиваща се държава. Ако посетите страната - в градовете ще видите най-скъпите и модерни коли. Дори и в най-отдалечените села има връзка с интернет. Наше предимство е, че никога не сме се отричали от миналото си. А това е много важно. Защото имаме основа, върху която да градим.
Сред най-любопитните неща за нас е, че имаме стил на писане, който е отгоре надолу и се нарича "Монгол Бичиг". Запазили сме златните дрехи на последния ни монарх Богд хан и съпругата му, както и предметите, които са използвали. Имаме манастири на 500 г., които съхранят архитектурата си и надписите по скалите, които са на стотици години.
И, да, дори днес има номади в страната, което обяснява и защо има толкова добитък и индустрията с него също е силно развита. Имаме много вкусни млечни продукти, напълно различни от другите страни. Дори има специално мазило за покриване на белите коси на възрастните...
Наскоро празнувахме "Цагаан сар". Празникът много прилича на Лунната нова година при други азиатски народи и предимно се чества през януари или февруари. Европейците често бъркат двата празника. Макар и да имат сходства, традицията е напълно различна.