Листопад в градините
/ брой: 212
Отново е гореща есен и отново много деца не са получили достъп до детски градини. Тази форма на грижа за малките у нас е белязана с дълга традиция и по света няма много аналози. Там е много по-развита практиката на детегледачката.
За пореден път ще има родители, които ще се окажат в патовата ситуация да търсят кой да гледа децата им. Което ще ги направи напълно зависими от баби, дядовци, частни заведения, жени на почасово заплащане и др.
Проблемът всъщност е не само социален, но и политически. И като такъв продължава да е повод за горещи политически дебати. Обвиненията валят във всички възможни посоки. Губещи са винаги средностатистическите софийски семейства, заедно с децата, бабите, дядовците... Печелят отново само частните детски градини, тях ги има навсякъде, но цените им са на равнището, определяно от пазарната търговия. Не че е лошо, но се превръщат в принуда за деца и родители. Защото у нас няма практика с частните занимални и бейби систърките, а с обикновената детска градина, в която е ходил всеки от нас и е бил подготвян за училище. Другото, частното, би трябвало да е въпрос на личен избор.
Навремето законът за реституцията добре обслужи някои собственици, като буквално прогони децата от този вид заведения. Със същата бързина общината деактува детските сгради, като ги раздаде на частни фирми и частници с претекста, че в София не се раждат достатъчно деца.
Към днешна дата статистиката сочи, че има столичанчета "в повече", но няма къде да бъдат гледани извън къщи. И пари няма за строителство, няма и терени много-много, защото на бивши общински земи вече има прекрасни кооперации, пълни с родители, които не знаят какво да правят с децата си.
Така София стана град, в който една уж обикновена социална придобивка се превръща в лукс. Листопадът в градините продължава...