Лабиринтът на образованието, или в дебрите на училищата по света
В някои школа тайната на успеха се крие в комфортната среда, изградена върху всички познати принципи на хуманизма
/ брой: 179
Идеални училища не съществуват в нито една страна по света. Безброй деца и родители, които живеят във Франция, Япония или САЩ, също нерядко са недоволни от преподавателите, разписанието на уроците, оценките и образователната система като цяло. Нека все пак надникнем в дебрите на школите в различни кътчета на планетата ни и тогава ще имаме поне малка база за сравнение с положението в милата ни родина.
В Италия например обучението продължава 13 години, училището се сменя задължително поне два пъти, униформи няма, липсва и традицията за организирането на абитуриентски балове. След началния курс, когато децата навършат 11, преминават в средните класове. Тогава школото е друго, както са различни и учителите, и съучениците. Любопитното е, че отново се започва от първи клас. Дори ако иде реч за малко градче, шансовете да сте в една паралелка с досегашната съседка по чин са твърде нищожни. На Ботуша обаче смятат, че тази система на образованието дава възможност на учениците още от ранна възраст да се приспособяват към новите предизвикателства и да не се страхуват от промените. Следва лицей - нещо като познатите ни профилирани гимназии. Както и в България, цялото семейство е ангажирано с решението къде детето да продължи да учи, защото на 14 години е много трудно, практически невъзможно е да се вземе адекватно решение по въпроса. Но държавата явно е на друго мнение и системата е непроменена от десетилетия.
Във Франция пък в клас най-много може да ви пишат 20. Така според експерти може най-точно да се отрази нивото на придобитите знания. Когато успехът е събран само в шест оценки (у нас реално са пет - слаб, среден, добър, мн. добър и отличен), преподавателят, дори понякога без да иска, го завишава в полза на фаворитите си и намалява за онези, които не са сред любимците му. Френските родители всеки семестър получават по пощата таблица, в която са нанесени всички изучавани в училището предмети. Посочва се и средният бал, закръглен до стотна, например 14,72. Но с тези числа информацията от своеобразния дневник не се изчерпва. В него има също така данни с оценките на ученика от предходни периоди, за да може да се направи сравнение с динамиката, която бележи в учебния процес, както и да се съпостави успехът на детето с неговите връстници от същия клас.
Японците започват училище през април, а в първи клас се тръгва на 6-7-годишна възраст. В Страната на изгряващото слънце смятат, че пролетта е най-доброто време за нов етап в живота на всеки. Школото се състои от три степени. Началното образование продължава шест години, а основното и средното - по три. Тоест обучението е до ХII клас, но задължителното е до IХ. Интересното е, че цели 94% от децата кандидатстват за Х клас. Японските ученици (и студенти) се смятат за едни от най-заетите и трудолюбиви хора в държавата, тъй като имат толкова много уроци и домашни, че им отделят повече време, отколкото продължава един стандартен работен ден. Годината е разделена на няколко семестъра: първият е от април до юли, вторият - от септември до декември, а третият - от януари до края на март. Всички ваканции, както и уикендите, се използват не за почивка, а за писането на курсови проекти и сериозна подготовка за изпитите, които се полагат на всеки 3-4 месеца.
"Учим, докато сме живи. И ще учим, докато не умрем!" - този слоган може да се види (и чуе) във всяко китайско училище. Трябва да се има предвид, че това не са само красиви думи. В страната с население от почти милиард и половина образованието е сред малкото, а често е и единственият социален асансьор за онези, които искат от живота нещо повече от всекидневна купичка ориз. Програмата на учениците в Поднебесната империя е чудовищна - и от здравословна, и от чисто човешка гледна точка. Събуждат се не по-късно от 5 сутринта и веднага се отдават на самоподготовка. Уроците в школото са от 8 до 16 ч. След това се посвещават на допълнителни занимания - чак до 21 ч. Лятната ваканция започва през август и продължава само един месец, през който децата усилено се подготвят за новата учебна година.
Доста училища във Великобритания, дори държавните, всъщност са пансиони. Тоест възпитаниците им не само ходят на уроци, но и живеят в тях. Затова почти всички подобни образователни заведения се намират в голямо заградено пространство (по подобие на кампусите), където са разположени самите школа, общежитията и задължителните спортни центрове. В началното училище голямо внимание се отделя на социалната общност, а в средното се залага не само на образованието, но и на възпитанието. Учениците имат също така часове по риторика, придобиват навици за работа с текстове и информации, научават се да правят изказвания пред определена аудитория и да разбират изкуството - както класическото, така и съвременното. Отглеждането на английски джентълмени и лейди е прерогатив на най-елитните учебни заведения, но за умението да се държат адекватно в обществото се следи и в по-обикновени училища. Друг въпрос е как всички тези принципи и намерения кореспондират с реалността: за никого не е тайна, че британските тийнейджъри се смятат за едни от най-арогантните и хулигански настроените в Европа. В същото време всички те са обучени на добри маниери и в нужния момент много бързо "активизират" знанията си.
Преди 30-ина години образователната система във Финландия се е смятала не просто за изоставаща, а изобщо не се е разглеждала като нещо, заслужаващо нечие внимание. Сега обаче школата в страната на хилядите езера са едни от най-ефективните в света. Училището е извън всякаква критика. Дори най-радикално настроените му опоненти признават, че неговото главно предимство се свежда до релаксиращия подход, а големият недостатък е, че... подходът е твърде релаксиращ! Смята се, че тайната на успеха в образованието се крие в комфортната среда, изградена върху всички познати принципи на хуманизма, предполагащи равенство и уважение към всички участници в учебния процес. Но в самата страна не всички изпадат в подобна еуфория. Местните смятат световните дитирамби, възхваляващи финландското училище, за уместни на близо 75%. Основната му цел е задължително всички да се сдобият със средно ниво на знания. И в резултат на тази негласна директива акцент се поставя върху помощта на изоставащите.
В Китай образованието е единственият социален асансьор към по-добър живот
Във Великобритания възпитават джентълмени и лейди