Светът е малък
Кварталният тълковен речник
/ брой: 235
От доста време не сме се спирали на крайната спирка на столичния транспорт. До онова импровизирано кафене на крак, където традиционно текат дебати по проблемите на деня. Живописни размисли за живота и неговия смисъл, пък и за всичко, което е възбудило сетивата на гражданите, приютени в студа под нашарени с емблеми якета, само те си знаят коя употреба.
Този път парламентарният звънец, в случая ръждясалият винкел на временния навес, халосва с връзка ключове бивш шофьор от градския транспорт. "Чудя се, братлета, на много думи. Не ги разбирам. Чувам сега за някаква си диферсификация, май". "Е, не ти ли е ясно, манивело. Това е за газа и се казва ДИВЕРСИФИКАЦИЯ. Искат газ да пристига в Европа от много страни, само и само не от Русия. Ама онзи от Москва е много по-евтин и Меркел си гледа нейния интерес, макар и да не обича братушките. С една дума - перчемлията от Америка натиска да продава втечнен навсякъде, ама няма как да стане с неговите цени. Наште пък са в постоянен гърч. Ту пускат, ту спират, пък от ГЕРБ дори се пърчиха, че три пъти затваряли кранчето на руснаците. Сега уж сме съгласни да преминава тръбата с руски газ от Турция през нас, но да видим дали на бойковците няма да им набият канчетата. Както за "Белене", където е настанало голямо мислене, сакън да не ядосат някой, разяснява бивш преподавател в техникум по електротехника.
"Изпитът продължава", смее се шофьорът. Що е то КОХЕЗИЯ? За това мъртъв не се сещам". "Ами това са едни пари от Европа за нас, защото сме бедни. Мангизите обаче така ловко си ги делкат, че за нас обикновените остава ей това", продумва намръщен също бивш служител в министерство и илюстрира думите си с комбинация от три пръста.
"Преминаваме към още по-гъста мъгла. ШЕНГЕН, та Шенген. Това животно пък какво е?" "Абе ти, уважаеми, нищо не разбираш, изрича с характерно гърлено "р" много бивша учителка по френски. Запомни, това е европейска система за свободно преминаване на вътрешните граници и обща отговорност за външните граници на ЕС, в която още не ни пускат, макар че страшно много сме напреднали". "Това кой го казва? То според сегашните всичко ни е наред, барабар с оградата към Турция. А като отидем на село, циганите пак изтарашили всичко. Не ми се говори, до този Шенген опряхме". Какви граници, къде ще ги минаваме? Аз един път на три месеца пълня колата само за краен случай, възмутен изхлипа шофьорът.
"Накрая, братлета, кажете нещо за тая ЕКСТРАДИЦИЯ, така го казаха, май". "Това е, ако нещо си сгафил и побегнал в чужбина, да те върнат отново в България", промърмори добре изглеждащ бивш учител по физкултура. "Така-а-а било значи, изви глас манивелата. Все едно да мърдаш нанякъде с чуждо и, като те надушат, да те върнат отново при жена ти. Ужас! Абе аз си знаех, че с тези странни думи работата не е чиста. Като тъпотията с повишаването на гражданската и данъците за автомобилите. Щяло да бъде по-чисто. Дръжки! Не, милички, те ще си карат скъпите коли, а народът ще вдига своите на трупчета. Защото само тях ние ги мърсим и тровим, а не смрадта от ТЕЦ-овете или пушека по дискотеките. Не наркотиците, не отровите в храните, не прахолякът навсякъде. Той и президентът им го каза, ама има ли кой да чуе."
Ето това е най-новият епизод от народния парламент на крайната автобусна спирка. Говорят хората, недоволни и объркани, за разлика от струящия оптимизъм на управляващите. Има ли защо, питам и аз като манивелата?