Драгомир Стойнев:
Кризата показа, че политиката на ГЕРБ е неадекватна
Дори да предложим гениални икономически проекти, те няма да се случат без човешки ресурс, смята водачът на листата на "БСП за България" в 13 МИР - Пазарджик
/ брой: 126
Интервю на Павлета ДАВИДОВА
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Икономист, завършил е Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA. Има дългогодишен парламентарен опит още от 41-вото Народно събрание. Бил е председател на Комисията по труда и социалната политика в 41-вото НС, на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 44-тото НС, оглавявал е и групата за приятелство България-Франция в 44-тото и 43-тото НС. Бил е и зам.-председател на ПГ "БСП за България" в 44-тото НС, а в периода 2013-2014 г. е министър на икономиката и енергетиката. Вносител на десетки социални и икономически законопроекти. Член на НС на БСП.
- Г-н Стойнев, от години настоявате социалистите да говорят повече за икономика, а не само за социални мерки...
- Не разделям икономиката от социалните и фискалните мерки, от данъчната политика. Това е обща територия на държавното управление, ако работим в една посока и синхрон можем да говорим за обществено благоденствие. Няма как да правиш качествена социална политика при неработеща икономика. Основният ресурс за икономиката е човешкият капитал, а той се произвежда от социалната, здравната, образователната системи. Нито фискалната политика, нито данъците са свещени крави. Те трябва да са продукт на икономическите и социалните реалности.
Повече от десет години държавата ни е приклещена в ретроградна система на сбъркана фискална политика, неработещи икономически мерки и проформа стимули, на фаворизиране на външни и неглижиране на вътрешни инвестиции, на липсваща връзка между качествено образование и икономически амбиции на националната икономика... Ако въобще можем да говорим за национални амбиции в икономиката, те се ограничиха до усвояване на евросредства. Като прибавим корупцията, лошото изпълнение и забавянията по публичната инфраструктура, горе-долу е ясно защо сме в безперспективна ситуация.
- А какви са перспективите според БСП?
- Налице е достатъчен ресурс - и външен, чрез европейски инструменти като Плана за възстановяване и устойчивост, и вътрешен - в огромния "спящ" банков ресурс, чрез който може да се направи икономически скок. Липсват идеи и проекти къде да го насочим, за да тръгне икономиката. БСП настоява да го насочим първо в човешкия фактор - реформи в образователната, здравната и социалната политика, след това в сектори с висок брутен продукт - високотехнологични български производства, коопериране със световни технологични лидери, чисто земеделие и преработвателна промишленост. Технологии, иновативни производства за нуждите на индустрията, транспорта, фармацията, медицината, производството на чиста и качествена храна - това е бъдещето. В част от тези сфери имаме традиции, но те са само за имидж. Можем да напреднем много, само ако планираме и инвестираме умно наличния ресурс. Трябва да има пътища и инфраструктура, ВиК мрежа, напоителни системи - но това са сектори, които да обслужват по-бързото придвижване към целта, те не са самата цел. Дори да предложим гениални проекти, те няма да бъдат възможни без хората. БСП е единствената политическа сила, която говори за инвестиции в човешкия ресурс, в хората.
- КОВИД-19 преобърна всички сектори, какви мерки трябваше да се вземат, за да се избегне колапсът?
- Кризата показва, че политиката на ГЕРБ е тотално неадекватна. Те гледаха на ЕК като на дойна крава, освен това нямаше реална подкрепа за бизнеса и парите изтичаха в неефективни мерки и програми. Предприемачите започват да се събуждат, но със собствени сили. Бизнесът не получи ликвидна подкрепа през пандемията, а това пряко се отрази и на пазара на труда - няма работещи фирми, няма растеж, няма доходи. Необходима е по-голяма ликвидна подкрепа. Действията на сегашното правителство не са докрай фокусирани - пак се влагат огромни ресурси във финансови инструменти, които се доказа, че не достигат до бизнеса. Има огромен ресурс в българските банки, той трябва да бъде двигател на растежа. Ако през миналите години икономиката се движеше от чуждестранни инвестиции, сега икономиката трябва да се движи от вътрешни. Капиталовите пазари са с ключова роля, те трябва да бъдат мобилизирани заедно с огромните депозити в банките.
- Планът за възстановяване и устойчивост и разглеждането му в НС беше ваша кауза в последния мандат на ГЕРБ, какво се случи?
- ГЕРБ не пожелаха да покажат публично документа, който правителството им разписа, не искаха да се дискутира по какви направления и проекти в България ще влязат 12 милиарда лева европейска помощ. Това беше моята дълга битка като председател на Комисията по европейките въпроси и контрол на европейските фондове. И не се случи, дори когато ЕК направи препоръка! Сега планът се преработва от служебния кабинет. Иска ми се заедно с външното финансиране държавата да отдели и собствен публичен ресурс, както направиха във Франция. Външен и вътрешен ресурс, насочен към възстановяване и ускорен ръст - това е формулата.
- Ще променя ли БСП данъци?
- Смятаме да намалим ДДС за лекарствата и храните, за да се намалят неравенствата. Искаме да въведем семейно подоходно облагане, за да имат подкрепа семействата с деца, т.е. да се намали данъчната основа с 500 лева за дете. Това е правилната политика и, забележете, че тя е обвързана с целите на икономическата ни политика. Нацията ни е на изчезване, младите трябва да остават тук. Облекчаването на семейните бюджети на младите ще насочи средства в потребление. За второ и трето дете ще има еднократна помощ от 6500 лева за всяко семейство, но единствено при условие, че поне единият родител се е осигурявал две години назад. Не възнамеряваме да увеличаваме данъците за бизнеса, по-важно е да има електронно правителство, за да се намали натискът върху него. Искаме държавата да бъде партньор на българския бизнес.
- Водите листата в Пазарджик, след като през последните няколко години представлявахте област Стара Загора в парламента. По какво си приличат и по какво се различават двата региона?
- Големите проблеми в бизнес средата са общи. Старозагорско е изправено пред голямото предизвикателство на трансформацията на комплекса "Марица Изток". Забавяне, отлагане, възпрепятстване на оздравителни процеси, липса на проекти и решения, забавяне на Регионалния план за справедлив преход, по който има осигурено европейско финансиране - това се случваше на управленско ниво в енергийното сърце на държавата. Причината - страхът от решения, страхът да се каже на хората истината. Работата там предстои и в БСП имаме конкретни виждания как да се случи трансформацията, фокусът ни е запазването на работните места в региона.
Пазарджик е област с други характеристики, но по част от проблемите на предприятията тук съм работил и като министър на икономиката. Пазарджик е между два големи икономически центъра - София и Пловдив, които изсмукват и перспективни инвестиции, и работна ръка. Регионалната икономика има потенциал - тук има много сериозни производства. Част от тях са високотехнологични и работят основно за износ, благодарение на собствените си усилия. Трябва им подкрепа за развитие, външна експанзия и най-вече работна ръка. В планинската част на областта сериозно стои проблемът с опазването на горите и нарушаването на екоравновесието. Изключителен е и въпросът за управлението на водите - това е област с огромна концентрация на естествени извори и изключително богатство на минерални води, които обаче се управляват неефективно. Районът е изключително благодатен за туризъм - балнеология, исторически, екотуризъм. Велинград е национален курорт, но в областта може да бъде изграден конгломерат от туристически дестинации с целогодишен цикъл на туристически продукт. Предприемачите не могат да го направят сами - тук е мястото на държавната политика в туризма.
- 45-ото НС не просъществува дълго, но остави впечатлението за хаос и взаимна антипатия между почти всички партии, какво е необходимо за работещ парламент?
- Не мисля, че БСП е изпитвала антипатия или е допринесла за хаоса. Съставът на предишния парламент бе подреден от избирателя и се надявам, че разумните сили са направили своите анализи. Превръщането на парламента в шоу програма е дразнещо. Не виждаме в парламентарната трибуна само средство да ни показват по телевизията. Зад атрактивните парламентарни дни обаче се случиха и сериозни процеси - започна ревизия на модела "Борисов". Тя бе продължение на парламентарните усилия на БСП в няколко поредни мандата и чрез вотовете на недоверие, и чрез напускане на парламента да покаже публично ефектите от управлението на ГЕРБ.
За нас следващият парламент има задачата да излъчи правителство и да проведе реформи, което означава да си върне функциите по Конституция - законотворчество и контрол над действията на правителството.