Кръстоносците са в паника

В Европа приглушиха барабаните, в САЩ забиха камбаната за тревога. Такава разнопосочна бе реакцията на двата бряга на Атлантика в първия ден след срещата на Путин и Тръмп.
В България пък никаква я нямаше. Политическият ни хайлайф предпочете по стара българска традиция като магарета да стоят настрана, докато атовете се ритат. Лошото в случая е, че бурята едва започва. От някой и друг екран надникнаха само единици бивши местни величия и общонационално неизвестни персони, за да измърморят по две-три банални приказки и да не кажат нищо.
Един от тях - байрактарят на нашенска дружинка русофоби А. Агов, запомнил от срещата как Путин подава футболна топка на Тръмп. Тя по думите му не носела послание за мир. В главата му е заседнала друга представа: такива послания може да носят само американските ракети и бомби. Както бе във войната срещу Югославия, Ирак и Либия. В интерес на истината лицето открило и нещо положително за България: Путин и Тръмп не повдигнали въпроса за "Северен поток". Къде е гледал, какво е слушал, та е изтървал този факт. И двамата президенти говориха за "потока". Но политическата персона със затихващи функции явно чува и вижда само онова, което й се иска.
За да не останат съвсем извън потока на реалните събития, родните медии трябваше да се задоволят с цитати от коментари на чужди политици, написани в чужди вестници, показани по чужди екрани. А те показваха униние в стана на европейския елит с проблясъци на сдържано одобрение и паника в лагера на воините глобалисти в Америка. Европейската меланхолия е ясна. Докато в навечерието на срещата лидерите се надпреварваха да дават съвети на Тръмп и да му обясняват колко опасности може да крият разговорите му с руския президент, сега разиграха скеч на предпазливо удовлетворение.
Шефът на Европейския съвет Туск и външната комисарка Могерини го уверяваха, че истинските приятели са в Европа и всички заедно трябва "да сдържат" Русия. Сега мълчат. Дори Тереза Мей в реч пред парламента се обяви за "изграждане на дългосрочни отношения с Русия". Но остана вярна на себе си: диалогът трябвало да се води "от позиция на силата, докато Москва не промени политиката си и не спре да руши западната цивилизация и нейните ценности". Само преди седмица по време на срещата на НАТО в Брюксел в Европа колективно сочеха с пръст Тръмп като "опасен разрушител" на Европа, на евроатлантическото единство и неговите ценности. Сега по сигнал приглушиха критиките.
Европа изглежда разбира незавидното си положение. Полека-лека схваща, че сама се натика в глухия ъгъл на голямата политика. Защото бе свикнала сляпо да следва инструкциите на Вашингтон и до днес не може да надвие старите си навици. Но проблемът е в това, че докато Европа не иска промени и панически се страхува от тях, те настъпиха във Вашингтон. Вече две години в европейските столици не могат да се примирят с тях и се съпротивляват кой както може. "Главният губещ от срещата на Тръмп и Путин е ЕС. Него го няма на сцената, няма го на преговорите. Европа можеше по-рано да предприеме действия към диалог с Русия, но тя предпочете остаряла позиция. Вместо нея това направи Тръмп - човек реалист и прагматик", признава евродепутатът Брюно Голниш.
Сигурно мнозина в Европа мислят като него, но мълчат. След срещата в Хелзинки ще трябва да отворят очи за реалността. Личният диалог между Путин и Тръмп констатира няколко очевидни истини: еднополюсният свят окончателно е в миналото, САЩ, Русия и Китай са трите сили, от чието поведение зависи света, слага се началото на постепенно изграждане на ново устройство на глобалните международни отношения. В новите реалности центърът на развитие, на конкуренция, сблъсъци и същевременно на партньорство се измества на изток, по-точно в обширния Тихоокеански регион. Ролята на Европа там е нищожна. Тя проспа момента, когато можеше да се пребори за нея.
Затова и отношението на Тръмп към Европа е снизхождение и пренебрежение. "Разговорът ми с Путин мина много по-добре, отколкото в Брюксел", написа той в вчера в туитър. Сега го очаква голямата политическа битка в САЩ. Там сенатори и медии вече го обвиниха в "национално предателство", нарекоха го "срам за Америка", кръстиха го "пуделът на Путин". Влиятелни политици най-сериозно призоваха към военен преврат, защото "изменник на родината не може да бъде главнокомандващ. Тръмп призна, че съзнателно е поел риска. Британският "Гардиън" сравни срещата Хелзинки с "граната, хвърлена във вътрешната политика на САЩ, която ще има страхотни последици". През ноември частичните избори за Конгрес и Сенат ще бъдат неформален вот на доверие към него. Но днес позициите му са много по-силни: почти пълно влияние в Републиканската партия и все по-голяма подкрепа от хората и бизнеса в реалната икономика. Дотогава обаче ще трябва да отблъсква талазите на кръстоносците, вречени в религията на неолиберализма и глобализма. А това ще бъде дълга и тежка битка.