Кой?!?
/ брой: 102
Емил Стоев
Насядали сме на двете протрити пейки в тясното миризливо коридорче на районното бюро по труда и мълчим. Пейките са точно една срещу друга и щем не щем, се гледаме едни други като в купе на влак. Навън, след дългата зима, грее слънце и пее славей, но някаква тъга ни е притиснала всички, и как да бъде - регистрирани безработни в очакване да получат месечните си помощи. Внезапно жена с прошарена коса проплаква:
- Заклаха ме! Сърцето ми от гърдите изтръгнаха!
- Как така са ви заклали? - стреснато пита гражданин на средна възраст.
- Както се коли човек в наше време! - стене жената. - Преди две седмици ме съкратиха, щото фалит на фирмата! Петдесет и шестгодишна съм, знаете ли какво значи това? Смърт! Никой никъде няма да ме вземе на работа! Все едно жива в гроб ме закопават!
Мрачен младеж се опитва да я успокои:
- Къде живееш бе, момче? - кърши пръсти жената. - В България останеш ли на моите години без работа, викай поп да те опее, щото умрял си! Никъде вече, дори за чистачка няма да те вземат! Заради бойковите магистрали две трети от малките фирми в града фалираха!
И пак мълчим, обзети от печал, а славеят навън се скъсва да пее... Проговаря мрачният младеж, дето се опита да успокои покойницата:
-Петдесетгодишните били зле, а какво да кажем ние, дето и двайсет и пет нямаме! Обикалям като гламав из България, по цял ден съм на компютъра да чета обяви за работа, къде ли не съм търсил - няма и няма! Като излезна на балкона на панелката, и някакво странно желание ме обхваща - иде ми да скоча! А живеем на осмия етаж!
- Айде, айде, глупости! Ще отмине кризата, ще се оправят нещата! - обажда се неуверено онзи гражданин на средна възраст. - Пролет е, задава се туристическият сезон, все ще намерите някъде работа я за келнер, я за мияч на чинии!
- Мияч на чинии! А защо учих пет години в университета! Че и такси тройни плщах!
Отново настъпва печална тишина. А навън славеят все така - дере се, не престава. Пее птицата, лесно й е на нея. Щото има за нея еколози, разните там зелени природозащитници, защитават я, грижат се да й е добре, а нас, дето сме насядали в коридорчето и чакаме да ни повикат, та последната доза от помощите си за безработни да получим, нас кой ще ни защити?!
Кой?!?