Котор - дивно кътче от Адриатика

Мариета Томова

Решението за Черна гора по празниците дойде бързо и спонтанно. Днес такива решения се вземат лесно - за няколко часа пред компютъра човек може да разгледа в снимки местностите в периметъра, който си е определил, да избере най-подходящия измежду стотиците хотели (също в снимки), да направи резервация, да намери оптималния вариант за придвижването си от точка до точка.
     Котор ни се стори най-атрактивното място по адриатическото черногорско крайбрежие - старинен, каменен град с италиански дух, на брега на дълбок залив, заобиколен от внушителни планини. Резервирахме хотел през интернет и решихме да се доверим на Гугъл за пътя - това, което той ни препоръча от София до Котор, беше България - Македония - Албания - Черна гора. Хубаво, рекохме си, тъкмо ще видим Охрид и ще похапнем плескавици на брега на езерото. Разбира се, човек не бива да има сляпа вяра в технологиите, защото те не могат да предвидят всички фактори в едно пътуване. Обратният път, през Сърбия, макар и малко по-дълъг се оказа значително по-лек и бърз (и много по-красив).

Изглед към катедралата "Св. Стефан"

    София - Охрид премина гладко, по плана, нощувахме в Охрид, изключително красив град с гостоприемни и любезни хора, които не успяхме да разсърдим дори с фланелките си, щамповани с глаголицата и надпис "България". Не че ги бяхме избирали нарочно, купихме ги наскоро от Трявна и едва пред паметника на Климент Охридски се усетихме, че не са съвсем по темата...
    Изпитанието дойде на следващия ден на македонско-албанската граница. Разглезени от границите в ЕС, явно сме позабравил и опашките, неуредиците, куфарната търговия и незаинтересованата администрация. Редът за преминаване през граничния контрол беше - който е по-нахален да пререди останалите. Минаването през Албания се оказа не най-добрият избор, пътищата бяха лоши и натоварени. Но в крайна сметка вечерта пристигнахме в Котор.

Лабиринтът към крепостта "Свети Иван"

    Котор е град в списъка на ЮНЕСКО за Световно и културно наследство. Разположен е в дъното на Которския залив, който е най-южният фиорд в Европа. Въпреки че е свързан с Адриатическо море, човек няма усещане за море, по-скоро високите планини наоколо създават усещането за голямо езеро. Разположен в подножието на планинския масив Ловчен, където се намира и едноименният национален парк, Котор е заобиколен от планинските масиви Орйен, Радостак и Добростица, които го правят трудно превземаема крепост.

Катедралата в Пърчани

    Градът е бил владение на Византия, а през 1002 г. е завладян от българите. Година по-късно Цар Самуил го отстъпва на Сърбия, която го владее около два века. По-късно е част от Унгария, Босна и Херцеговина, Венецианската република, Австрийската империя и Югославия. Отпечатъците от тези култури се преплитат в историята и архитектурата на града и създават неповторимия му дух.
    Първия ден отделихме за разглеждане на стария град и крепостта "Свети Иван".  Хотелът е на около километър от града, което ни даде възможност да се разходим по крайбрежната алея. Водата е бистра, виждат се рибите. Рибарите се шегуват - гледаш я, във водата си е обикновена риба, а като я уловиш - 20 евро. В шегата има доза истина, за разлика от плескавиците и кебапчетата, рибата тук е скъпа...
    Старият град е ограден от всички страни с крепостни стени, дължината им е повече от 4 километра. Влизаме през един от входовете и попадаме на площада с Часовниковата кула. Туристите са обичайно много. Вървим из тесните каменни улички, пъстра смесица от римска и византийска архитектура, барок и готика, плюс съвременни магазини и уютни кафенета и ресторанти. Стигаме до катедралата "Свети Трифон", символ на Котор. Тя присъства и в герба на града заедно с изображението на лъв и хълма "Свети Иван".
Катедралата е построена върху основите на предишна църква, в която са се пазели мощите на патрона и пазител на града Свети Трифон. Тя е най-голямата и красива сграда в града, преживяла двете разрушителни земетресения през 1667 г. и 1979 г. и смятана за един от най-значимите съхранени образци на романската архитектура по Адриатическото крайбрежие. Пием по една бира в ресторантчето на площада и гледаме електрическите колички, които превозват по-ленивите туристи. Те и велосипедите са единственото възможното превозно средство в Стария град, по тесните улички няма шанс да премине автомобил (за щастие).
Зад катедралата една от уличките е преградена с маса и надпис - "към крепостта, 3 евро". Плащаме си билетите и започваме изкачването, което отнема около час.
Крепостта "Свети Иван" е построена от император Юстиниан, но в този си вид е от времето на венецианското управление през XV в. По тесните стъпалца нагоре и надолу пъплят задъхани туристи. По средата на хълма, пред църквата "Дева Мария на Изцелението", построена от оцелелите от чумата жители на Котор, местни хора с хладилни чанти продават разхладителни напитки и вода. Каменният лабиринт продължава още нагоре и нагоре, до върха на хълма, откъдето се открива впечатляваща гледка към залива. Туристите се снимат на фона на фиорда, под огромното веещо се черногорско знаме.
На връщане минаваме през пазара, разположен току до крепостните стени от външната част на каменния град. Малък, покрит пазар с изобилие на стоки, домашно приготвени сирене и кашкавал, мед, риба, пушено месо, маслини и зеленчуци...
Вечерта се връщаме отново в града, за да го видим в друга светлина. Младежкият дух е завладял заведенията, пред едно от тях са поставили роял и свирят на живо рокендрол, а група туристи танцуват на площада.
Другия ден отделяме за разходки из залива, в който се гушат още дузина селца и градчета. Обиколката на целия фиорд е около 50 км, но решаваме да съкратим половината разстояние и да се повозим на ферибота. За 4 евро ни прекарва заедно с колата на другия бряг, откъдето продължаваме обиколката. Пътят е тесен, но изключително живописен. Отдясно са каменни къщи, с малки дворчета, отляво пристанчетата на лодките, минаваме почти през дворовете на хората, на места, за да се разминат автомобилите, се налага единият да влезе в нечии двор. В местността Пърчани попадаме на изключително красивата катедрала "Свети Апостоли Петър и Павел".
Вечерта се качваме на хълма над Котор, за да погледнем залива и града, осветени от светлините на залеза и запалените лампи. Гледката е изумителна. Правим снимки за спомен и решаваме, че някой ден отново ще се върнем на това прекрасно място. Трябва да се прибираме, защото на следващия ден ни чака обратният път, през планините на Черна гора и Сърбия и невероятните каньони на реките Тара и Ибър.