Акценти
Конгресът и защитата на националната държава
Левицата трябва да предложи реформи, осигуряващи преход към адекватно функциониращи институции в България
/ брой: 24
Централният въпрос на предстоящото заседание на конгреса на БСП според мен е свързан с необходимостта от нови, ясни решения за възстановяване, подкрепа и защита на българската национална държава. Не е само български феномен - почти общоевропейски бе - да се води "борба (война) срещу националните държави". По точно - срещу европейските национални държави, защото по останалите континенти нещата не се случват точно така. Доскоро тези "политики" се обясняваха с процесите на глобализацията. Принизяването, и дори игнорирането на националните държави, изглежда премина всички разумни граници и закономерно махалото тръгна в обратна посока.
Идва ренесанс на европейската национална държава
Хората искат да разчитат на държавите си, които неолибералите по правило някак презират. Промяната е впечатляваща. Позицията обикновено се илюстрира с мнения, изказвани например от Виктор Орбан, но подобни виждания са заявявали словашкият премиер Роберт Фицо и някои чешки държавни ръководители. "Европейската бежанска криза" някак оголи проблемите около "осакатената национална държава". Национални лидери влязоха в спор с брюкселските администратори, получиха подкрепата на народите си, вярно - не надделяха, но възстановиха правото си да мислят и действат "иначе". В случая - не "като Брюксел", а в съзвучие с националните си интереси.
През по-голямата част от последните 25 години българската национална държава сякаш бе излязла в отпуск. Тя сякаш не знае как да постъпи с нелегалните мигранти, с демографската катастрофа, с радикалния ислям, с бедността. Не съумява да защитава границите и не знае как да се бори с растящата неграмотност. Неолибералните държави сякаш се отучиха да решават проблемите на хората. Няма по-мързелива държава от неолибералната държава.
Конгресът трябва да очертае насоките за възстановяване на нормалното функциониране на българската национална държава. За нас през 2017 г. това е главното. Сега в редица важни обществени сфери нашата държава функционира някак имитационно, бутафорно. Българите се сърдят на държавата си, но не са сигурни точно какво не е наред и така дават шанс на политическите шмекери. Най-големият "успех" на българската радикална десница е, че съумя да мистифицира всички основни въпроси на прехода и в това число въпросите около ролята на националната държава. Оттук са и абсурдните законопроекти, и догматичното "прилагане на евродирективи" в разрез със здравия разум.
Демографската катастрофа
В тази, най-важна за обществото ни, сфера държавните институции хронично показват не само управленска безпомощност, но и забележителна "неумност". В сравнение с предходните 25 години, последните две - 2015 и 2016, са с възможно най-лошите демографски показатели. Катастрофалните данни за раждаемост, смъртност и емиграция са сурова оценка за неадекватността на цялостната правителствена политика. България е "водач" по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз - смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и т.н. Приглушават се, да не кажа, че се крият, катастрофалните демографски реалности. Има нещо, което е още по страшно - крият се причините за тях. Избягва се размисълът за базисния въпрос за мотивите на новата българска емиграция. Хората, особено по-младите, просто бягат от България заради ниските заплати и информационния терор, който смазва всеки глас за отговорна промяна.
Конгресът ясно трябва да заяви - пестенето от заплати води до неприемливо високо усилване на емиграцията. Пестиш пари - губиш хора. Ако националният капитал иска да бъде възприеман като отговорен капитал, отдавна трябваше да предложи свое виждане как ще растат доходите в България в рамките на близките години. Как ще догонват средноевропейските. Ако не го прави, ще се окаже съюзник на онези, които искат да "опразнят България".
Поемайки властта, БСП следва да насърчава и да изисква от националния капитал отговорно поведение, което да задържа работната сила в страната. Този е главният въпрос, а не, да речем, детските добавки, които също са много важни.
Мигрантите, които не са бежанци
Напълно се потвърди базисната политикоправна визия на БСП за бежанския въпрос, развита на пленума на Висшия съвет от 20 декември 2013 г. Тогава казахме, че бежанците, т.е. онези, които бягат, защото са преследвани, ще получават закрила, а търсещите по-добри доходи не са бежанци; казахме, че няма "анонимни бежанци" и че щом се успокоят нещата в Сирия, част от бежанците естествено ще поискат да се завърнат в родината си.
В близките 12 месеца сирийската криза, надявам се, ще приключи и българската държава трябва да е готова да помогне за завръщането на истинските бежанци в родината им.
Реформиране на Европейския съюз
Първото десетилетие на българското еврочленство бе белязано от разбираем наивитет. Бежанската криза показа неприемливи страни от начина на функционирането на ЕС - недостатъчна институционална прозорливост, склонност да се издават "указания", без да се провери фактическата ситуация, морализиране на банални административни процедури и т.н. И много горделивост, съчетана със самоусещането за всезнайство.
БСП е проевропейска партия и бъдещето й, както и бъдещето на България, е свързано с Европейския съюз. Но еврочленството не бива да се тълкува в политическата гама "анти" - срещу онези, които не са членове на съюза. Това би противоречало и на Шилеровата поетична философия, въплътена в химна на Европейския съюз - "съберете се милиони"... Опитите на ЕС да се припише политически профил на наднационално, примерно антируско, обединение е наивен, да не кажа глупав. Той не отговаря на интересите на европейските народи.
Начинът на функциониране на европейските институции в редица случаи е спорен. Основната слабост е, че след отхвърлянето на т.нар. Конституция за Европа преди десетина години европейските административно-политически върхушки поведенчески приписаха на съюза правомощия, каквито той по Лисабонския договор просто няма. Може да се допусне, че е налице нещо като "узурпация на правомощия". Бяхме свидетели как чиновници на средно ниво и техни началници пристигат в София и си правят имидж за сметка на българската публика, намеквайки за някаква свръхоправомощеност и всемогъщество. "Брюксел" следва да се върне към формата на предоставените му правомощия по учредителния договор. ЕС е съюз на суверенни, независими държави и това е правилно. И така ще бъде в близко бъдеще. По-нататък - ще видим.
Радикалният ислям
Не се разбира важността на проблема в частност, особената му значимост за България. Близо две десетилетия десните партии и техните международни партньори останаха в плен на остарели и нереалистични идеологически схеми. От сама по себе си правилната позиция, че мюсюлманите са и трябва да бъдат равноправни, се стигна до управленски практики, които формираха на Стария континент десетки локални "паралелни общности", в които националните закони някак не действат. Наложено бе разбирането, че тази абдикация на националните държави е израз на "толерантност". В полузатворените общности се разви враждебност. Отишлото си дясно правителство подцени заплахата от проникване на радикализъм сред българските мюсюлмани и не откри дължимите превантивни действия, с които трябваше да се ангажира. Унгарско-българският инцидент за изграждане на ислямистка клетка е тревожно напомняне.
* * *
Днес България трудно осъзнава, че е нужна сериозна промяна в начина на функциониране на държавните институции. Левицата трябва да предложи модел на реформи, осигуряващи преход към адекватно функционираща държава, която може да решава базисните проблеми на нацията - сама или с помощта на партньори и съюзници.