KOMMUNISTEN, KOMMISSAREN, JUDEN UND ZIGEUNER…
Кой цензурира Фюрера?
/ брой: 83
Заглавието е начална фраза от половин дузина "директиви" на Фюрера и на върховното командване на Райха от Втората световна война. Изброяват се "целевите групи", подлежащи на нацисткото "прочистване". В случая те са четири...
Днес е 11 април - Международен ден на концлагериста и политзатворника. Че не е "празник" е ясно, но че е повод за по-сериозен размисъл по днешните, съдбовни въпроси на Европа и България - мнозина не са убедени. Улисани във всекидневието, допускат, че все пак това са някак "стари работи". Само че не са... Невинен въпрос - защо все пак Хитлер натика милиони хора по концлагерите? Защо изби почти половината от тях?
Нацизмът в периода 1920-1945 г. се разгръща едновременно на няколко обществени полета: срещу социално-политическия противник, т.е. срещу социалдемократите, комунистите и синдикалистите; срещу истерично ненавиждания "расов враг" - евреите, но също и срещу други "непълноценни" в расово отношение, като ромите например. Освен това фашизмът едновременно бленува и води реална борба за световно господство - не по-малко. В окупираните от Райха държави никнат концлагери за политически и расово "непълноценни", по-ясно казано - за "врагове".
В Германия през януари 1933 г. фашизмът победи по-скоро като десен национал- популизъм, от който тогава, както и сега, трудно може да бъде разграничен. Популизъм и фашизъм, разбира се, не са равнозначни понятия и освен това са многолики; но фашизмът е най-ярък пример за тържеството на популистката политика и реторика - пределно опростителство, непрестанно измисляне на вътрешни и външни врагове, продуциране на ирационална омраза, патологична вяра във водача и т.н. И още - популизмът е насочен срещу рационалната демокрация. Хитлер получи цялата власт с "гласовете на хората", закрепи я с "референдум!". Затова мисля, че референдумите са безсмислени, дори вредни, ако преди това не е постигната поне елементарна достоверност на публичните дебати. В днешна България и в редица европейски държави днес се спестява фактът, че фашизмът е не само расистки, антидемократичен, но е и антиляв. Първото и второто се порицават, третото се приглушава, ако не може някак да се пропусне.
Немският фашизъм
и неговите политически посестрими и нови тясно фрагментирани формации десетилетия ласкаят масовия индивидуализъм, отнасяйки се презрително към всички хуманни доктрини за обществения и колективния интерес. Докато десетилетия наред интелектуалците и народите се питаха "как бе подлъган немският народ?", ХХІ век подсказва някои нови обяснения. Фашизмът поведе след себе си милиони хора срещу техните собствени интереси, защото разговорът за тях бе блокиран до невъзможност.
В днешна Европа все по-често сме изправени пред срастването на неофашистката антисоциалност с крайния неолиберализъм. Още по-ясно: радикалният антикомунизъм, радикалното дясно раждат фашизъм и колкото той е по-радикален, толкова по-интензивно това се случва. Принципът остава неизменен: всяко ляво е по-лошо от всяко дясно - така, по определение. В посткомунистическото източноевропейско пространство до могъщия стремеж за тотално делегитимиране на левицата се стига до фактическо инкриминиране на лявовостта. Убива се не само лявото, но и политиката като такава.
Фашизмът е болест. Той възниква и избуява при определена социално-политическа и социално-икономическа обстановка. Днес, когато десният екстремизъм е станал трайна черта, същностен компонент от реалния политически живот в множество европейски държави, справедливият социално-икономически въпрос е: "Колко още дясна политика могат да понесат европейските народи?" И докога левите критици на статуквото ще бъдат под информационен похлупак? Парадоксът е, че сега, през 2016 г., много хора, притиснати от неолибералната глобална бруталност, осъзнават, че европейските национални държави не са толкова "опора на национализма", както се мислеше до преди петнадесет-двадесет години, а са някакъв последен, "защитен вал" на европейските общества срещу ирационалната мощ на глобалните, неозаптени пазари. "Мигрантската криза" например продуцира неотмерено говорене срещу "пришълците". Но и онези, които, без да разберат проблема, ревнаха "Национализъм! Караул!", също сгрешиха. Контрарепликата на европейските левици по повод "национализмите" следва да е принципна: цивилизовайте пазарите и "националистическите заплахи" ще отслабнат многократно!
Повече от половин век се тиражират схематичните, псевдополитологически разсъждения, за
"двата тоталитаризма"
Преди няколко години еврейски общественик с общоевропейско влияние коментира: "Не може някак и тези, които натикаха евреите в концлагерите, и тези, които ги освободиха оттам, да са еднакво виновни."
Често се правят опити да се докаже актуалността на фашистката заплаха за днешна Европа и за днешна България. Поддържал съм тази теза и аз. Но искам да изтъкна един не толкова популярен аспект на проблема. Победата на нацистите в Германия в началото на 1933 г. бе и резултат от всеобщата гражданска дезориентация, породена и задълбочена от световната икономическа криза. В политически план победата на нацистите бе продукт и на това, че през 1933 г. както традиционната германска десница, така и германската левица в лицето на немските социалдемократи и немските комунисти не успяха да лансират сред германското общество общоприемливо разбиране за причините за кризата и за необходимата национална антикризисна програма. Дадоха шанс на Хитлер, но с недостатъчно убедително участие в общогерманския политически дебат. Изобщо, когато левицата се ослушва, десницата тържествува. Спестява се дебатът за кризата от 2008 г. насам, какво очаквате да се случи? В Хинденбургова Германия липсва обществено заявена базисна критика на преживяващата криза икономическа система. А днес сякаш цяла Европа подражава на Ваймарската република...
През 1933 г. Хитлер получи мощна подкрепа, за да разгроми и смачка немския комунизъм и немското работническо движение. Утвърждаването на нацизма бе съпътствано от динамичен и агресивен процес на дискредитация на демократичните институции в очите на избирателите. Фактите, колкото и някои "политолози" да се опитват да им придадат друго звучене и смисъл, ясно показаха, че вече 25 години десничари и популисти се гаврят с българския парламент. При това - не спонтанно и не случайно.
И в днешна Европа е горе-долу същото. Франция например е решила да се бори с кризата и стагнацията, като орязва базисни трудовоправни и социални завоевания...
"Новият ред", който бе наложен на Европа, през последните няколко десетилетия е всъщност неолибералният ред. Поне три са основните полета за разрушителна изява на фашизма - асоциалността, т.е. стремежът да се "укротят" трудовите съсловия, да се намалят и дори премахнат формите за социална защита, включително и чрез обезсилване и опитомяване на синдикатите; да се редуцират и премахват социалните, здравните, образователните и културни ангажименти на държавите. Не "минимална", а направо "микродържава. Посткомунистическите общества станаха фабрики за неравенство. Тук неолибералната догматика се прокарва с по-голяма упоритост, стигаща не рядко до фанатизъм. Симптомът може да се окаже страшен - "остеритетът" да се легитимира като братовчед на холокоста...
Спорът за "лагерите"
Днес почитаме концлагеристите. Лагерите са компонент от концепцията на Третия райх за Световна война и за Световно господство. След като окупираше една държава, Райхът по правило й строеше и концлагери, при това далеч не само за военнопленници, в които съобразно доктрината се изисква единствено безпощадност.
Сега българската радикална десница се стреми да натрапва своята отровена версия за историческите събития. Лагерите в България например, създадени по времето на фашизма, носят наименованието "селища за държавна сигурност". Създадени са с решение на министъра на вътрешните работи от 31 януари 1941 г., утвърдено от Министерския съвет на Богдан Филов близо година, след като фашисткото му правителство присъединява България към Тристранния пакт. Лагерите са били изграждани с "експертната помощ" на ГЕСТАПО. Условията в тях са смазващи - минимално количество храна, робски труд, до един колет на месец, без право на свиждане, цензурирана кореспонденция пак до един път на месец и т.н. Изобщо - концлагер. След 1944 г. някои от тях са използвани с обърнат политически профил - като неизбежен ефект на Студената война. Само че днешната радикала десница е "антиисторична". Дразни се от фактите! Някога Бертолд Брехт се беше подиграл: "Когато борците срещу безправието покажат своите разранени лица, тези, които са били в безопасност, се дразнят."
Великото време на популизма
Все повече се натрапва усещането, че европейските народи се оказват безпомощни пред тихия, пълзящ неофашизъм, прикрит зад нови маски, скриващи безпомощността пред популизма, и съвсем конкретно - пред неговия тотален неолиберален модел. Днешното "Велико време на популизма" цели в последна сметка да разруши базата за национален обществен дебат по който и да е значим въпрос. Всеки нормален човек съчувства на избитите от нацизма "по расови мотиви". Странното е, че съчувствието към избитите по политически причини, особено от левицата, не могат да разчитат и на елементарно подобно съчувствие. За разлика от избитите по расистки причини, за политическите жертви на левицата, дори когато се изразява съчувствие, то се изразява с "капкомер"... Така ловко "редактират" Хитлер, че да не би на някого да му хрумне, че днешните почти неприкрити войни срещу левите сили всъщност директно възхождат и към "25-те точки" от програмата на неговата Националсоциалистическа партия. А това очевидно говори за поредния опит Поуките на историята да бъдат забравени и изтрити!