Кипърско председателство: сиктир на душманите
/ брой: 148
Когато през 2008 г. Словения стана председател на ЕС, колега от "Файненшъл таймс" писа, че това е все едно велосипед да тегли джъмбо джет. Словения впрочем доста добре се справи с тегленето. От 1 юли Кипър ще е председател на ЕС за шестмесечието. Това е първо председателство за островната държава, два пъти по-малка от Словения по население, която заедно с нея през 2004 г. бе приета за член на ЕС. И която през 2008 г., една година след Словения, влезе в еврозоната. Само че буквално завчера Кипър поиска помощ за спасяване на банките си, които са силно изложени на колапса на Гърция. Освен това Кипър очаква всякакви "изнедади" от Турция, която хем иска да стане член на ЕС, хем не признава тази държава, както и новото председателство на ЕС. Турски официални представители отправиха всякакви заплахи - че Анкара ще замрази отношенията си с ЕС по време на кипърското председателство, и дори че ще анексира "Севернокипърската турска република" (СКТР - което поне на мен винаги ми звучи като сиктир). СКТР не е призната от нито една страна в света, с изключение на Турция.
Българите познаваме по-добре историята на Кипър от западняците. Имал съм много приятели кипърски студенти, все комунисти от АКЕЛ, които обаче на мен ми изглеждаха като западняци, защото идваха от капиталистическа страна, нищо, че е по на изток от нас. Президентът на Кипър Деметрис Христофяс, лидер на АКЕЛ, е следвал в Съветския съюз. Разговарял съм с него на руски, а с говорителя му Стефанос Стефану на български - още един бивш софийски студент. Христофяс е единственият комунист сред държавните и правителствените ръководители на ЕС. Той ще върти педалите, теглейки джъмбо джета.
Напоследък имах контакти и с кипърци от северната част на острова. Противно на това, което може би мнозина си мислят, те изобщо не искат присъединяване към Турция. Те по-скоро се чувстват като заложници на голямата политика, която ги държи в икономическа изолация и не им позволява да се радват на предимствата от членството в ЕС. Технически целият Кипър е член на ЕС, но ЕС не упражнява суверенитет в северната част на острова, окупирана от Турция от 1974 г. Много грешки на ЕС са довели до това положение. Брюксел си затвори очите за нерешения проблем с разделението на острова, когато се съгласи да приеме разделения Кипър като пълноправен член. Лидерите на ЕС също така през 2004 г. се ангажираха да подпомагат Северен Кипър, но не го правят, защото Никозия не разрешава. В отговор Турция не дава на ЕС достъп до летищата и пристанищата в Северен Кипър.
Под егидата на ООН се водят преговори за обединението на Кипър под формата на някакъв вид федерация. Но те са в застой, особено откакто отпреди две години "президент" на СКТР стана Дервиш Ероглу, хардлайнер в сравнение с предшественика си Мехмет Али Талат, севернокипърски левичарски лидер, близък по убеждания с Христофяс и атеист също като него. Самият Христофяс ми каза - каква ирония на съдбата, аз съм против частната собственост, а водя преговори за имотите, отнети заради разделението на острова. В този момент си помислих за Джон Ленън, който си представяше свят без държави и религии.
Срещнах се и със севернокипърските активисти, които дойдоха до Брюксел да протестират, облечени в бели роби, за да наподобяват призраци. Тяхното послание е до евроинституциите - че севернокипърците са като призраци, защото никой не ги забелязва, че никой не го е грижа за парализираните преговори и че не е честно всички да се преструват, че започва едно нормално председателство на ЕС. Нима може ЕС да се ръководи от страна, част от която е окупирана от друга държава? Севернокипърците също така подозират, че Никозия просто се е отказала да обединява острова, може би страхувайки се от демографския фактор. Днес Република Кипър има 800 000 жители, а СКТР - 280 000. Каква ли ще е картината след 30 години? Във всеки случай протестът на севернокипърците би бил доста по-убедителен поне за мен, ако го повторят и в Анталия, най-близкия до Кипър турски град.
Но стига бекграунд, няколко думи за кипърското председателство по същество. Кипърците биха искали да подпомогнат напредъка на преговорите за следващия бюджет за ЕС за периода 2014-2020 г. Те няма да приключат до края на годината, но Никозия се надява поне политическата рамка да бъде договорена дотогава. Надяват се на напредък и по темата за политиката на ЕС за даване на убежище, защото има реален шанс за напредък и защото страната е силно заинтересувана от по-голяма солидарност при поемането на тежестта. Да си помислим само какъв бежански поток може да се очаква от Сирия. Питах ги за Шентен - подкрепят ни, естествено, но нека не забравяме, че Кипър нито е член на Шенген, нито се стреми да стане такъв. Така че Никозия едва ли е фактор в тази област.
В Брюксел всъщност никой не очаква някаква особена помощ от кипърското председателство, но биха били благодарни, ако то и неговите душмани им сервират по-малко проблеми. Колкото и да изглежат специфични, в проблемите на Кипър са закодирани комай всички противоречия на Евросъюза.