Извинявай, Нургюл!
/ брой: 161
Ина МИХАЙЛОВА
Тъжна картинка. Тотален разпад. Срам и позор.
Една сияйна роза на българския шахмат, едно българско момиче, едно дете чудо бе оставено само да води голямата битка. Без треньор, с празни джобове. Защото държавата я няма. Отсъства.
Тя ще се появи, Нургюл. Вече може би е кацнала при теб. Ще се позиционира, ще се снима, ще се усмихва, ще ти изпрати поздравителни адреси. Ще има държавна премия, стипендия и още куп други награди.
Жалко, че нямаше едни 10 000 лева, преди да заминеш за Баку. Жалко, че не се намери един български посланик, който да ти плати поне хотелската стая. Не всеки ден българка е на върха на световния шах.
Но държавата и нейните производни ще цъфнат, Нургюл. Ще използват името ти, за да искат пари, пари и пари. Не за теб, мило момиче, не за теб, за жалост.
Ти знаеш как да се оправяш, вече си го показала. И ще продължиш. А държавата и онези, които наричаме държава, ще се навъртат около теб. За да трупат рейтинги и слава на твой гръб.
Да, Нургюл, вече си разбрала, че в тази държава, за жалост, е така. Ще видиш още много. Дано само не ти писне.
Един вече написа: "Едно българско момиче с турски произход срещу един руски агент с български/Тя е бъдещето, той - изтичащото в канавката минало".
И се спуснаха като лешояди.
За една нощ пораснаха от пешки до офицери. Станаха гросмайстори. Чудят се как да си присвоят успеха на едно българско момиче и да го употребят в своя угода. Мръсна, подла, политическа изгода.
Ех, как им липсва стилът на Борисов. Той сигурно щеше да изпрати Красен Кралев спешно в Баку, а може би и да поеме отговорност за българския успех.
Горките десни! Изпревариха ги на терен. Делян Пеевски направи десант в азерската столица. Нали, поне той, ще кажете. Дали?!...
Министри, федерациИ - никакви ги няма.
Федерациите спорят - коя е легитимна, жалват се, че нямат пари. Федерации ли? Ами да. Като всичко в тази държава, и от тях имаме не една и две. Така е, Нургюл, на всяко нещо имаме оригинал и копия. Ментета. На Светия Синод направиха копие, всяка партия има дубликат, всичко ни е поне по две. И пак не ни се получава. Защото всеки иска да се докопа до кокала и да смуче.
Затова няма пари за таланти като теб, мило момиче. Затова нашите деца не спират да поемат през Терминал 2 към други земи. Затова ни се изсипват разни ментета и шарлатани да ни управляват, да ни залъгват с ала-бала, да ни овъртолват в шмекерии.
И въпреки цялата тази простотия в скапаната ни държава, Нургюл, ние сме щастливи. Радваме се на твоя успех. Точно така - на твоя успех. Това не е успех на федерацията, на държавата, а лично твой, мило момиче. От години ти си сама и водиш битка след битка. Държавата, бизнесът, парите не се сещат за теб и за твоя спорт. Те имат други пера, които да подкрепят. Чрез които да перат милиони и чиито "фенове" да употребяват по предназначение.
Успехът в Баку, Нургюл, е твоя победа. Която ти постигна въпреки тази държава. И следващите ти победи, в които вярваме, ще бъдат твои, лично твои. Ние вече спечелихме нашите часове на щастие от твоя успех. Не искаме нищо в замяна, не очакваме дивиденти. Ще се радваме на следващите ти победи на шахматната дъска. И се надяваме да са за България.
Благодарим ти, Нургюл!
И извинявай. За държавата...