Изкуството да се търкаляш по баира
Голямото кълбобутане, или как човек да се почувства като хамстер
/ брой: 155
Гигантска топка се търкулва по баира. Дотук нищо кой знае колко интересно. Докато не спре да се търкаля. Тогава някъде от топката изскача замаяно човешко същество. Погледът му е леко разфокусиран в първите секунди, докато се опитва да осъзнае къде точно е земята и къде небето. За по малко от минута се минават около 200 метра, без да се направи и най-малкото физическо усилие. Въпреки дезориентираността, която причинява зорбингът или търкалянето с топки по баир, притокът на адреналин кара феновете на новото забавление да искат да го пробват пак и пак.
Донякъде ще изглеждаш
като хамстер
е най-честото обяснение, което човек получава малко преди да се навие да пробва зорба - голямото силиконово кълбо, в което "всякакви луди" се спускат по баира.
И наистина има прилика.
Само че в този случай на хората не им се налага да влагат усилия, за да задвижат кълбото - всичко се оставя на гравитацията. И на хората, които те "побутват", ако наклонът на баира не е достатъчно голям. Усещането е невероятно, защото веднъж влязъл в сферата, човек тотално губи представа за посоките, а понятията "горе" и "долу" се размиват в общото "някъде там". Това разказа за ДУМА един от феновете на набиращия фенове и у нас спорт "зорбинг".
За практикуването на забавния начин на придвижване е необходимо само едно голямо полиетиленово кълбо. Сферата има около хиляда вътрешни камери, напълнени с въздух под слабо налягане. Сам по себе си зорбът е голямо кръгло кълбо, състоящо се от вътрешна и външна сфера. Точно между тях е и въздухът с налягане. Именно във вътрешния слой е и мястото за любителите на екстремното. Сигурността на смелчаците се осигурява от няколко колана, който се закопчават на кръста. Има и дръжки, за които е желателно човек да се хване за още по-добра стабилност. За да не изпадне пасажерът от кълбото, специален цип подсигурява невъзможността му да се търкулне навън.
Историята на кълбото
е сравнително кратка. Има няколко теории за това кой първи е изобретил екстремните топки. Според една от тях зорбингът води началото си от Нова Зеландия, а за негови автори се сочат Дуейн ван дер Слуис и Андрю Ейкърс. По-разпространено обаче е разбирането, че башмайсторът на въртящите се топки е френският архитект Жил Еберсол. През 1973 г. той измисля и проектира странно за времето си прозрачно кълбо с огромни размери, която нарича La Ballule, или "Чудната сфера". Той решава, че в такава сфера ще е невероятен способ, за да се пътешества по света. Изобретателят дори пробва топката по един наистина екстремен начин - ползва прототип на кълбото, за да се пусне по 10-метров водопад, както и от върха Фуджияма в Япония. Еберсол оцелява, а търкалящата се топка започва да печели фенове от цял свят. Самият архитект пробвал няколко варианта на зорба. През 1980 г. Еберсол смятал, че диаметърът на кълбото трябва да е 4 метра, само 5 години по-късно решил, че сферата трябва да в е 6 метра. В момента специалистите по екстремното спускане са се спрели на диаметър от 3.2 метра и това е препоръчителната големина на кълбетата.
Днешните зорбонавти
могат спокойно да се търкалят както по 50-градусови, така и по доста по-стръмни склонове. Сферата може да развие скорост между 40 и 90 км/ч. Според любителите на този необикновен спорт усещането в сферата е нещо средно между влакче на ужасите и безтегловността на космическите капсули. Модерните разбирания са направили възможно дори и двама души да се съберат в една сфера. Различните модификации на кълбото пък включва многообразие от цветове, светлинни ефекти, както и слагането на малко количество течност вътре в кълбото. По този начин зорбонавтът, или човекът в кълбото, съвсем загубва представа къде точно се намира, а просто се оставя на усещането и адреналина.
Специалният полимер, от който е изработено кълбото, гарантира, че сферата ще издържи и на температури от порядъка на -50 градуса. Днес зорбът е подходящ за спускане по снега от склонове, по трева, по пясъчно възвишение или по леда в студено време.
Модерното забавление набира инерция и в България. Любителите на екстремното могат да го пробват в Сопот или в околностите на София. Ако кандидат-зорбонавтите вече са достатъчно опитни и групата им е голяма, дори могат сами да укажат влияние къде искат да се търкулнат с кълбото. Разбира се, може да се дадат предложения, но хората със зорба преценяват дали локацията и условията са подходящи за разходка на голямата сфера.
От форумите
Някои хора изобщо нямат представа какво въщност е зорбинг, зорбонавт и зорб. Други пък не свързват понятията с големите топки, които се търкалят по баири. Ето някои "непросветени" мнения по въпроса
- Зорбинг? Нямам представа. Ако съдя обаче от това, че има зорбонавти, то това ми звучи като нещо космическо. Да не би да е някакъв космически термин или нещо свързано с космонавтите?
- Нямам представа, но предполагам, че е нещо от "Междузвездни войни" или друг подобен фантастичен филм на космическа и междугалактическа тематика.
- Не знам. Допускам обаче, че това сте си го измислили и просто ви е интересно да чуете отговорите, които ще ви дадат хората.
- Предполагам, че ще е някакво хоби или игра за запълване на свободното време.
А ето и мненията на някои от късметлиите, пробвали зорба:
- Чувствах се като на тренировка на космонавт. Нали сте гледали филмчетата по "Дискавъри", в които показват как космонавтите влизат в една капсула и започват да ги въртят с бясна скорост? Предполагам, че и чувството, което изпитах, докато бях в зорба, е подобно като във въпросния тренажор за космонавти.
- Влакчето на ужасите. Нямам представа с каква скорост се търкалях по склона, но съм убеден, че е било най-малко с 50 км/ч. А като се има предвид, че се търкалях доста бясно, то наистина влакчето на ужасите е най-точното сравнение.
- Искам пак. Пишете ме веднага за ново спускане. Много е яко. Чувството е неописуемо.
- Страхотно. А има ли възможност да се спусна не само по склон, но и по водопад. Бях чел някъде, че създателят на зорба го е правил. Искам и по водопад!
- Може ли без да ме завързвате с коланите? Предполагам, че ще е по-екстремно, ако се търкалям вътре, без да съм завързан.