Меридиани
Изгнаникът във времето
80 години от рождението на Йосиф Бродски
/ брой: 96
Иван Есенски
Той е едно от най-странните и прекрасни поетически завещания на ХХ век.
Разбира се, веднага политическата обслуга го разполови подобно известната ябълка на Спящата красавица: половината бил руски, но другата половина - американски. Може би защото от 1972 г. до смъртта си през 1996 г. живее в САЩ? Интересно защо никой досега не се е сетил да подари на американската литература по същата причина германеца Томас Ман, ирландеца Самюел Бекет (той пише и на френски) или Александър Солженицин? Самият Бродски изрично се определя такъв, какъвто е - руски поет. В талвега на руската поетическа традиция, демонстративно пренебрежителен към скокливите експерименти на постмодерна, чиято несъстоятелност обявяват в Париж през 1968 г. двама от теоретичните му зачинатели - Ролан Барт и Цветан Тодоров.
През бурната втора половина на миналия век литературният живот в родния му Ленинград е не по-малко бурен от московския. Там покрай Ахматова са "ахматовите сироти" - Анатолий Найман, Евгений Рейн, Дмитрий Бобишев и Йосиф Бродски.
Не го печатат. Впрочем, докато е в СССР, Бродски вижда публикувани само 4 свои стихотворения. Всичките му девет книги са издадени в чужбина: две поетични - преди експулсирането му, и седем - поезия и есеистика, след това.
Надълго и нашироко е писано за неговото осъждане и заточението, за предателствата на приятелите и жена му, за непризнанието, за застъпничеството на руски и чужди интелектуалци. И някак мимоходом се споменава за онова, което е същината на феномена Бродски - за дълбоките и всестранни, придобити чрез упорито самообразоване познания (въпреки че върхът на академичното му образование е дипломата за седми клас); за овладяването, пак чрез самоучител, на полски и английски език - последния до такава степен, че когато издава есетата "По-малко от единица", стиснатата на похвали британска критика признава, че това е най-добрата книга, писана на английски през последните години.
Той не прилича на съвременниците си. В ретроспекцията на миналия век неговото творчество изпъква със своята самобитност, с многостранната си поетика. С палитрата на особения език - живо месиво от традиция и откривателство - дарбата, която Йовков нарича "рисуване със Слово". Но има и друго - изненадващо оригиналния прочит на събития, исторически и културни явления, както и имена - символи на различни епохи и периоди.
Образно, интонационно, а и като изобразителен похват (в смисъл на фината употреба на аналогията и контраста, на метафоричното напластяване и сюжетните инвенции) мястото на Бродски е по-скоро сред великите поети на Сребърния век. Сякаш по силата на някакво времево изкривяване, той се е родил няколко десетилетия след ненавременния край на този връх в руската, а и в световната поезия. Бродски завършва естествено и с лекота сребърната парабола на това вулканично избухване - блестящ владетел на изящния словоред, той изпълва поетичните си пространства със слънчевите отблясъци и рождественските псалми на своя край, с отразените в Нева бели нощи, с носталгичната нежност по изгубената родина. Олицетворение на поетическото чудо, със същото проникновение, усет и талант Йосиф Бродски твори и своите есета - великолепие от теми, образи, ракурси и констатации, които представят цели културни пластове по необичаен и рядко интересен начин. Следовник на собствената си естетическа подредба, Йосиф Бродски се нарежда до такива ненадминати майстори на есето като Шели, Томас Ман, Ортега-и-Гасет, Лорка, Х. Л. Борхес, Паустовски, Рилке...
"Ако създам някога религия - пише той, - това ще е религия на Езика".
И по небесно веление я създава. Защото знае, че мастилото на доброто се прави от светлина, а в нея е скрит и смисълът на живота.