Избори в Нидерландия, поуки за България

Дясно-либералната Партия на свободата и демокрацията (ПСД, VVD) на премиера Марк Рюте отново се класира на първо място в парламентарните избори в Нидерландия, но не успя да получи мнозинство. И досега го нямаше. От десетилетия страната се управлява от коалиции. От почти половин век няма партия с абсолютно парламентарно мнозинство. Досегашното правителство бе сформирано 250 дни след предните избори. Никой не ги обвини, че са "затънали в пазарлъци". Нидерландците знаят как да се договарят, защото на партийните платформи се гледа много сериозно. 

Социал-либералната проевропейска "D66", която управлява заедно с Рюте от 2017 г., изненадващо се класира на второ място, изтласквайки Партията на свободата на Герт Велдерс. Антиимигрантската партия остана на трето място. Новата правителствена коалиция се очаква да е трипартийна, дори четворна. 

Главното е друго. На тези избори в Нидерландия най-важната партия бе Коронавирусът. Той стабилизира доверието към премиера Марк Рюте.  

Одеснява ли Страната на лалетата?

За чуждестранните наблюдатели позициите на всички партии, включително и на управляващата ПСД, някак са се "изместили вляво". Обективната преценка е, че така трите партии, които се възприемат като "леви", са електорално и дори концептуално оголени. Нидерландското "ляво" е твърде различно от балканските му аналози. 

Очаквам, че сега дискретно ще бъде изоставен т.нар. центристки консенсус, утвърждаван през последния четвърт век. Наричал съм го шеговито "центро-центризъм" - пред вас, зад вас, но винаги на власт. Вместо него, ще се наложи широк тематичен консенсус по конкретни въпроси като дефицита, широкообхватно законодателство в областта на климата, по-тясно сътрудничество в областта на отбраната в Европа, по-голямо участие на правителството в жилищното строителство и повишаване на корпоративния данък. 

Нидерландският политически и социален модел не е лесен за разбиране от днешното българско общество. Неговият протестантски фундамент е, че като се печели добре, това е начин да се служи на Бога. Бъдете усърдни не в молитвите, колкото в печеленето. 

Политическите документи се пишат с голяма отговорност. Днешните леви хора в Нидерландия се възмущават искрено от безчувствеността на администрацията, която се е престарала да изисква обратно надплатените детски надбавки на няколко десетки хиляди. Част от тях - граждани на Румъния и България. Дори преценено от София, бе скандално данъчните органи да обвинят около 26 000 родители в измами и да ги принудят да връщат в бюджета десетки хиляди законно получени евро. Много от тези хора изпаднаха в семейна финансова криза. Заради скандала, породен от социалната безчувственост на администрацията, премиерът Марк Рюте подаде оставка. Така се стигна до предсрочните избори. 

Докога ще управлява Рюте?

Партията на Рюте е единствената голяма партия, която има широка база за подкрепа сред всички възрастови групи, образователни равнища и във всички региони. Пословична е неговата идеологическа гъвкавост - Рюте е управлявал с център-ляво, с център-дясно и с подкрепата на крайнодесните. С тази платформа ще остане на власт поне още един мандат. Трети премиерски мандат премиерът Рюте отива на работа с велосипед и продължава да живее в апартамента, от който тръгна към властта. Внушението за прозрачност и почтеност е безспорно. Нидерландските избиратели са свикнали с Марк Рюте, когото оценяват като "надежден".

Какво стана с крайно десните

(антиевропейците и ксенофобите)? От началото на хилядолетието етно-религиозните проблеми заемат ключово място в живота на нидерландското общество. Фокусът е върху едномилионното мюсюлманско малцинство - имигранти, предимно от Турция, Мароко и Индонезия. През 2002 г. професорът по социология Пим Фортаун обяви, че страната е "препълнена". Т.е. "Стига мигранти". Бе убит от "зелен" активист, защитник на животните. Шегаджията кинорежисьор Тео ван Гог бе първо застрелян и после заклан от радикален ислямист, защото бе създал кратък, неуважителен за исляма, филм. После процесът срещу убиеца Мохамед Буйери стана "пилотен" за Европа. На него се чу сакралната декларация "И баща ми да каже нещо срещу Пророка, и на него ще му прережа гърлото". Нидерландците осъзнаха силата на фанатизма по своите улици. 

На отминалите избори се случи нещо не съвсем неочаквано. Изглежда се променя духовният климат в страната. Днес вече с лека досада се говори за отминалите истерии по повод крайнодесните заплахи. Има известна умора от антиимигрантските и антиислямските партии. Върволица от крайнодесни партии дойдоха и си отидоха от политическата сцена. Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата е в парламента от 15 години. Петнадесет години той говори от името на нидерландския антиислямизъм. Слушат го, но обществото свикна с дисидентските му позиции. Понякога е скандален, друг път - рационален. Едно от последните му хрумвания е да се лишат хората с двойно гражданство от правото им да гласуват. Никоя друга голяма партия дори не би се присъединила към Вилдерс в коалиция, още по-малко да го направи премиер. Антиислямизмът не кара зимен сън, просто леко придремва. Ще се събуди при първия инцидент, който е неизбежен. 

Основните партии - християндемократите, "D66", лейбъристите, които членуват в ПЕС, и дори социалистите, донякъде овладяха проблемите около исляма, миграцията и радикализма, като наложиха по-строги политики за имиграция и интеграция. Това обърква повърхностните политически коректни наблюдатели. Всъщност сериозните проблеми не са изговорени. Ултраглобалистите внушават, че много от тези хора все още са обсебени от вчерашния филм - заплахата от крайно десните.

Поне в Нидерландия пандемията някак избута всички партии вляво. Само че от това пострадаха именно левите партии, пропуснали момента, когато можеха да развият алтернативните си позиции.  

Новият консенсус

Постигнат е широк консенсус относно публичните разходи и дефицита, мащабното законодателство в областта на климата, по-голямо участие на правителството в жилищното строителство и по-високите данъци. И най-важното - "символ-веруюто на Брюксел" - таванът на ЕС за дефицита от 3% от БВП - манията на кризата в еврозоната, с лекота бе изоставен.

Безспорно е, че следващото правителство ще трябва да направи много, за да намали недостига на жилища в Нидерландия, който се изчислява на около 300 000.

Енергетиката е един от най-важните въпроси в парламентарните избори. Партиите в дясно от центъра следват традиционно по-екологично съзнателните Зелени и социално-либерални "D66" в стремежа си да се придържат към Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Но има различия. Въпреки че има консенсус по някои въпроси като биомасата и природния газ, ядрената енергия и вятърните мелници са спорни за част от обществото. 

Безпомощните левици

Нидерландските левици - две според мен, три по Брюкселската номенклатура (и Зелените), налагат въпроса за Левицата в едно консуматорско, но трудово общество. Много работим, много печелим, много харчим. С какво не сте съгласни? 

На мартенските избори ситуираните в ляво от центъра партии постигнаха най-лошия си изборен резултат за последните няколко десетилетия. Десен либерал пита язвително: "В страна, която поставя световен рекорд с 26 години непрекъснат икономически растеж и с една от най кратките работни седмици, кой се нуждае от някакви идеали?". Има разни форми на социалнополитическия цинизъм. Цинизмът на консуматорското общество също може да е отблъскващ... Не сте сами на този свят. 

Не само нидерландската левица, но западноевропейската левица като цяло не съумя да се ориентира в съвременните проблеми на миграцията, ксенофобията и ислямизма. Десницата игра по-умно. Тя застана отговорно на страната на антиимигрантското право и дори демонстрира някаква лека "Брюкселска резервираност", воювайки срещу антиевропейците. Така на голямата европейска сцена бяха изведени партии като "Алтернатива за Германия" и "Вокс" в Испания. Европейските леви не разбраха, че защитата на националната държава е висша ценност. Миналата есен Герт Велдерс се идентифицира с карикатура, осмиваща Реджеп Ердоган. Турският лидер се възмути и обяви, че дава Велдерс под съд. Марк Рюте защити сънародника си и обясни на турския президент, че не разбира въпроси като този за свободата на изразяване - нещо свято в Нидерландия. Реши няколко проблема - солидаризира се с либералните антиислямисти и подкрепи "туркоскептиците" в ЕС и демонстрира модерен патриотизъм.   

Нидерландия остава на своя луксозен кръстопът - да продължи по досегашния начин, да не се вглежда в случващото се в нашия свят, умерените политици да продължават да не успяват да видят реалните проблеми, а на реалистично мислещите да не се дава вяра, но народът да живее доста добре. 

А нидерландската левица да се готви за своята "перестройка"...