Изборът първо е личен, после политически

Владимир ГЕОРГИЕВ

Задават се нови избори.

Нарочно пиша, че не идват, а се задават. Като буря, която ще тресне, ще разлюлее съдбата ни и ще ни остави на същото дередже. Като шум на нещо познато, но все пак неизвестно, което трополи зад ъгъла на времето. Като тревога, че сме неспособни да следваме мечтите си.

Човек цял живот избира. В детската градина - жълтата пред кафявата играчка; зелената топка пред оранжевата; влакчето пред куклата. В училище - математиката пред литературата; биологията пред физиката. В университета - знанията пред оценката, смисъла пред формата, успеха пред същността. През цялото време човек си задава фундаментални въпроси, по-често без да го иска, те сами се втурват в съзнанието му, за да създадат или опровергаят една или друга илюзия, да тласнат или да спрат мисловни процеси, формиращи характера, действията и поведението. А какво е съдбата, ако не материализиран характер? Индивидът избира доброто пред злото, после започва да се вълнува каква е същността и оправданието на едното и другото, къде те се сблъскват и къде се застъпват, защо толкова много хора не разпознават разликите между двете и дали той не е един от тях. Личността на човека се страхува да не би, плъзгаща се по страничните ефекти и потребности на живота и бита, да пропусне да се реализира ефактивно, съзнателно, творчески.

Други индивиди правят съвсем съзнателен и както сега модерно и глупаво се казва - информиран избор, да постъпват злобно, егоистично, просташки, крадливо, мошенически, хулигански, накратко: да впрегнат всички несъвършенства и пороци в каруцата на своя успех. Тези индивиди са повече, сред тях има видни личности, повечето успешни и завидни политици, адвокати, сутеньори, бизнесмени, обикновени депутати и необикновени шлосери, всякакъв вид престъпници и много магистрати и корупционери.

Няма да говоря, нито се наемам да анализирам палитрата на човешкия избор. Та ние понякога правим избора несъзнателно, по чисто вродена генетична причина, за която дори не предполагаме, че съществува. Изборът в други случаи е плод на отчаяние, на лична драма, на принуда, на липса на разум; понякога е израз на озлобление или мъст. И за това не иде реч сега.

Важното е човекът наистина да избира - в пълния смисъл на думата. Не да избира измежду възможностите, които политическата палитра му поднася. Не да си поръчва от партийното меню на листите със знанието, че всъщност би предпочел друга храна. Личността, направила своя вътрешен избор след дълбок размисъл, след спор със самия себе си, с другите, с живота и дори с надеждите си, ще потърси съвсем спокойно, аргументирано и най-вече - съдбоносно, онази партия, онзи водач, който най-близо стои до идеята на този избор. Ако индивидът обожава престъпността и тя е изборът му - ще гласува по един начин, бъде ли добре осведомен и мотивиран парично. Ако ненавижда престъпността - ще гласува по същия начин, бъде ли неинформиран и немотивиран. Опитвам се да докажа, че изборът първо трябва да е личен, съзнателен, оплоден от емоция и разум, от надежда и прагматизъм, от любов и отговорност. И после личното да се излеее в обществено, в политическо. Не обратно, както се случва у нас.

Изборите - политическите, се задават. Личните избори обаче винаги идват. Сами. Непредизвикано. Неизбежно. Не направим ли точен, смислен личен избор, няма защо да се дивим на политическия. Правото да избираш е като правото да мислиш - притежават го много, реализират го малцина. Всъщност, струва ми се, по това трябва да се съди за нивото и смисъла на демокрацията. 

И за смисъла на нейното отсъствие.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.