Из неговия неповторим житейски и творчески свят
"Пътеките към Алеко" на Петко Тотев припомня умението на Щастливеца да се радва на хубавото, да се гневи на грозното и да се смее на несъвършеното
/ брой: 245
Столичната издателска къща "Нов свят" предложи на читателите тези толкова потребни "Пътеки към Алеко", по които известният усърден литературовед, страстен публицист и поет Петко Тотев пътува ненаситно вече повече от четири десетилетия, оставяйки зад гърба си четири сериозни изследователски заглавия, посветени на автора на "Бай Ганьо". А завръщането из неговия неповторим, кристално чист житейски и творчески свят е безспорно една неотложна повеля на днешния объркан ден, заставил нашия съвременник да тъне безнаказано и незаслужено унизен в безпрецедентна и абсурдна безпътица. Затова, както изтъква и самият автор, всяка страница на Щастливеца внушава: "Защо да не се порадваме на хубавото, защо да не се посмеем на несъвършеното - даже и по най-престижни места, защо да живеем само с мъката и трагедията?"
Изданието е своеобразен сборник от дълбоко преживени статии, речи, поздравителни послания. Много от тях са сътворени през последните 20-ина години и публикувани по страниците на вестниците "Ехо", "Антени", ДУМА и други централни издания. В композиционно отношение книгата е съставена от доста разнообразни заглавия: "Покана от Щастливеца", "Щастливеца срещу байганьовщината", "Филарет открива Америка", "Бай Ганьо и дълбоките води", "Байганьовщина - име нарицателно" и др., в които разкрива нелицеприятния образ на новия следосвобожденски "герой", устремил се безогледно към власт и пари, без да подбира средствата за тяхното постигане. И в името на "келепира" недодяланият ориенталец хуква с дисаги и мускали по Европата, в нашенско мачка и унижава по време на избори всички "маскари", за да им покаже как се народ управлява с желязна ръка.
Разсъждавайки върху идейно-естетическия заряд на основните Алекови творби - "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", великолепните му фейлетони "Разни хора - разни идеали" и разказите му, Петко Тотев съзнателно ни препраща към първите прощъпулки на сатирата ни в творчеството на П.Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев и логично стига до следосвобожденския й генезис в литературното ни битие. Авторът прави блестящо съпоставяне на Алековата байганьовщина с фасулковщината на литературния ни аристократ Пенчо Славейков, с шарлатанщината в творбите на доста позабравения Стоян Михайловски, с дремиградците на Георги Кирков-Майстора и други наши изтъкнати творци. Всички, както отбелязва писателят, имат едни и същи корени и изразяват дълбоките социални и нравствени язви на обществото.
Особено голяма тревога в книгата будят разсъжденията на Петко Тотев върху главозамайващото развитие на техническия прогрес, за да обслужва цивилизацията, а всъщност замърсява природата и човека - в угода на хищния и ненаситен капитал. Неща, които гневят и стряскат будната мисъл на Щастливеца още с докосването му до нелицеприятната и задушаваща атмосфера на Новия свят.
Петко Тотев е посветил значителен брой страници и на водещата роля на Алеко Константинов като основоположник на българското организирано туристическо движение. Неговият страстен призив за връщане към природата и нейното опазване среща радушната подкрепа на Иван Вазов и на повече от триста софиянци, които на 27 август 1895 г. участват ентусиазирано в първия туристически събор на Черни връх.
Петко Тотев е отделил подобаващо внимание и на пътеписите на Алеко, посветени на неповторимата красота и обаяние на родната природа, предизвикали неговия възторг при посещенията му на ждрелото на река Ерма, Искърския пролом, Родопите и други рядко живописни и забележителни места.