Срещи
Ив Тошайн: Свободата на мисълта няма ограничения
Не може в днешно време да рисуваш огън с маслени бои на платно и да твърдиш, че изгаря, убедена е провокативната художничка
/ брой: 222
ИВ ТОШАЙН е известна като австрийска художничка, но всъщност е родена в България. Учи в Националната художествена академия в София, в Accademia delle Belle Arti di Brera в Милано, Италия, и завършва магистърска степен в Академията за изящни изкуства във Виена. Живее и твори в Австрия вече две десетилетия. Участва в многобройни групови и самостоятелни изложби не само там, но и в Германия, Дания, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Чехия и др. Наскоро провокира и публиката в българската столица със 7-метрова инсталация на знамена-гилотини.
"В света на изкуството винаги е интересно"
"Великите идеи се измислят сами"
"Хватката е да не спираш, никога да не се отказваш"
- Колко дълго продължи пътуването ви като художник към България, Ив? Как оценявате вашата първа изложба в София? По-различни ли са почитателите на изкуството в Австрия и тук?
- Винаги съм се връщала в родината, семейството ми е тук. Синът ми е на 5 години и, освен немски, говори перфектен български. По-скоро дълго продължи пътуването на арт сцената и хората към мен, но мисля, че "пристигнахме". А почитателите на изкуството тук са просто по-малко, иначе разлика няма.
- Каква символика заложихте в огромните вериги на вашата инсталация, която показахте в София? Докога, оковани от страх, ще гледаме свободата през процепите й?
- През процепите на веригите някои виждат глътка свобода, а други - окови. Тълкованията са много. Но изказът на инсталацията ми е безпощадно ясен: кой не разпознава символите - гилотина, знаме и верига? Място за грешка няма, нека вярваме на очите си и на това, което виждаме.
- За работите ви казват, че прорязват истината наяве, студена и болезнена като висящите между колоната ножове. Вие самата това ли мислите за произведенията си?
- Тази инсталация с гилотините е смразяваща като идея, най-малкото заради размерите си - поръчах цял километър вериги с тежест близо един тон... Но аз всъщност винаги търся баланса между агресия и поезия, то е като танц... И, когато се изправите пред гилотините на ул. "Шести септември", изведнъж се оказва, че те действат и някак съблазняващо. Това се дължи на специалната огледална боя, с която са покрити веригите, сякаш гледате коледни гирлянди...
- Кога и как ви хрумна да превърнете знамената в гилотини?
- Идеята се появи преди две години и е плод на дългогодишно непрестанно развитие и много точни наблюдения над реалността. И тук ще цитирам мой постулат от 2007 г.: "Великите идеи се измислят сами."
- Обикновено изложбите са разположени в рамките на определени сгради, зали и дори стени. Какво се случва обаче, когато изкуството излезе от там и се насочи директно към човека?
- На улицата и в общественото пространство хората се изправят пред изкуството неподготвени, както и изкуството се изправя пред публиката неподготвено. Там е часът на истината и тогава обикновено няма време за кураторски пояснения. Хората или го разбират, или не, никой и нищо не може да се скрие.
- Как се измерва свободата на творческа личност като вас в дни на коронавирусната пандемия? Може ли карантината да вдъхновява?
- Свободата на мисълта няма ограничения. Карантината ми подейства като искра, защото кризата ни хвърли в непознато досега за нас състояние - един вид в "борба за оцеляване". И Холивуд, и апокалипсисът изведнъж станаха реалност...
- Какво налага във визуалния ви език да присъства явната острота? Така се стремите максимално да провокирате публиката или просто не намирате смисъл да показвате творбите си, ако не предизвикват размисъл у хората?
- В моята работа изключително важна е така наречената автентичност или истинност. Не може в днешно време да рисуваш огън с маслени бои на платно и да твърдиш, че изгаря! Та това е само наподобяване, театър! Ако искаш да е истинско, трябва да може да боли - тогава започваш да работиш с истински остриета.
- Сред вашите запазени марки е и създаването на живо произведение пред посетителите на изложбите ви. По-голямо въздействие ли търсите по този начин или залагате на различен авторски подход?
- По време на пърформансите търся непосредствената и неподправена емоция: моята, както и на публиката - истинска е, няма дубли и е като оргазъм.
- Предполагахте ли, че КОВИД кризата ще ви "заключи" в България? Как преживявате изолацията, социалната дистанция и ограниченията, налагани заради противоепидемичните мерки?
- Бях в България през цялото време. Чувствах се като звяр в клетка. Особено след като затвориха градовете и парковете. За всеки беше страшно в началото, защото се случваше немислимото.
Сега е важно да има и критична маса, защото покрай противоепидемичните мерки свободата като основен европейски принцип май се поставя под въпрос?
- Надграждате образованието си в три европейски града. В София, Милано или Виена осъзнахте най-ясно необходимостта от учене в изкуството?
- И трите града ме създадоха, хватката е да не спираш, никога да не се отказваш.
- Завършвате майсторския клас на Франц Граф. Кое е най-важното, което още помните от общуването с него?
- Още от академията в София не обичах и не можех да завършвам картините си, оставях фона все с празен грунд, щрихите ми с четката бяха ескизни. Мислех, че това е нещо нередно, тъй като в академията в България картините се завършваха! Франц Граф дойде един ден при мен в ателието във виенската Академия и каза: "Спри да се опитваш да завършиш платното - картината ти вече е завършена - това си ти." Ето го, най-важния урок за мен - урока за свободата.
- От 2012 г. сте съ-основател на арт-label групата FXXXism (Виена - София - Санкт Петербург), която се изразява чрез критичната си позиция към световни идеологии. Какво всъщност означава това, какви са инициираните от вас прояви в тази насока?
- FXXXism TOSHAIN/CEEH се противопоставя на идеологиите като такива (затова частицата ism в логото винаги е зачеркната). Идеята е, че всяко движение в един момент започва само по себе си да се институционализира, става един "изъм" и има риск да се превърне в нещо тоталитарно... Вдъхнови ни движението "ДАДА", чиито привърженици никога не са искали да ги наричат дадаизъм или дадаисти, точно защото са били срещу този ..."изъм".
От нашия арт колектив се концентрираме върху различни теми като феминизъм, йерархията в света на изкуството и свободата. Най-дръзката ни проява е антивоенен пърформанс "Mир-Mиру-Friede" на Червения площад в Москва. В акцията участваха десет мъже и жени активисти, облечени с бронирани жилетки, броени минути след което бяхме арестувани. На бронежилетките с невидима боя бяха написани послания за мир на артисти от различни конфликтни точки по света. Посланията ставаха видими само с помощта на уреди за нощно виждане. Сред слоганите бяха: Go Bomb Yourself ("Бомбардирайте себе си" - б.а.) на Амманула Моядиди от Афганистан, He Kills Me, He Kills Me Not ("Той ме убива, той не ме убива") на Парасту Форуар от Иран, чиито родители загиват от режима, Keine Heimat ("Нямам Родина") на германеца Олаф Николай и др.
- Удостоена сте с престижни награди. Коя смятате за най-ценна?
- Наградата за изключителни постижения на жените с чуждестранен произход, които живеят и работят в Австрия, в категорията "Изкуство и култура". Навремето (през 2012 г. - б.а.) това отличие ми беше връчено от тогавашния министър по интеграцията Себастиян Курц - днес премиер на страната.
- Участвали сте в многобройни изложби в различни страни. В коя от държавите сте имали най-интересни срещи с ценители на изкуството? Къде още искате да видят творбите ви?
- Навсякъде е имало интересни хора. В света на изкуството винаги е интересно, независимо къде.
