Вози се на кола
/ брой: 171
Така ми бяха казали веднъж кондукторите в един влак на път из България. Бях им задала няколко въпроса за условията на пътуване и състоянието на влаковете, като например защо контактите в купетата не работят. Това ги изнерви и ми казаха, че в цената на билета не влизали контакти. А влиза ли прахолякът, който дишаме в мръсните купета? Влизат ли прозорците, които заяждат и не се отварят? А липсата на каквато и да е климатизация?
Това се случи през пролетта, преди най-тежкото за БДЖ лято, през което влакове се подпалваха, закъсняваха, изчезваха, дерайлираха и дори бяха бутани от пътници.
"Вози се на кола" продължава да кънти в ушите ми. Но аз тъпо и упорито с години качвах себе си и децата си на влакове, защото вярвах, че това е наше право и наш избор. До това лято, в което дори аз, вечната оптимистка, се отказах от това да използвам услугите на БДЖ. Докога? Не знам.
Някога раздрънканите влакове ми се виждаха приключенски и романтични, както сигурно и на повечето туристи, които се возят веднъж и се чудят в кой век точно са попаднали. До едно последно 9-часово пътуване от София до морето и една остра алергия, която се разрази от трупания с месеци прах по седалките. Тогава реших най-накрая да послушам съвета на кондукторите - да се возя на всичко друго, но не и на влак.
Само че се питам - ако аз като гражданин трябва да намеря друга алтернатива, за да се придвижвам из собствената си държава, а не да разчитам на БДЖ, какво трябва да направят всички хора, които използват железницата, за да пътуват до работа ежедневно, или всички ученици и студенти, които имат нужда да се приберат по родните си места ежеседмично или ежемесечно. Дали всички те могат да се качат на кола? Може би тогава да отпишем услугата като съществуваща изобщо на наша територия и всеки да потърси алтернатива. Но по тази логика можем ли изобщо да продължаваме да се наричаме държава?
Министър Гвоздейков вече го няма, предстои ни ново двегодишно чакане, за да се реализира поредната успешно-неуспешна сделка на бракувани вагони отнякъде. Гари пустеят, вехнат и гният, железопътни релси се амортизират, а инцидентите с влакове са ежедневие. И докато ние се надяваме на чудо, а БДЖ поема финални издихания, аз се питам ще се появи ли най-накрая някой, който да спаси железницата от приближаващата я смърт, защото тя второ подобно лято едва ли ще изкара. Едно е сигурно, ако се появи такъв спасител, със сигурност ще трябва да му издигнем паметник.