Неуредици
/ брой: 178
В навечерието на деня на София от Столична община ни изненадаха с истински куриоз - не бяха обявили навреме, че 17 септември ще бъде неучебен, но присъствен ден. Този грешка на кмет и администрация предизвика истинско недоумение сред мнозина и масово недоволство сред родители. Директорите на училища и учителите бяха запознати със заповедта едва в края на работния ден преди празника и така имаха на разположение точно 16 часа, през които да направят организацията си. В крайна сметка някои училища решиха да импровизират и да не спазят заповедта получена в последния момент и обявиха, че денят ще протече с нормален учебен процес с учебната програма за вторник, но че на отсъстващите ученици няма да се поставят неизвинени отсъствия. И ако грешки се допускат и е човешко, то това не е първият случай, в който кметът на София предизвиква недоволството на гражданите, а напоследък е поредният.
Странно е, че нещо толкова важно като празникът на общината на която си управител, не е уместно комуникиран и нещо толкова съществено като това дали денят ще е учебен или не, е неглижирано.
Според някои на кмета не са му стигнали 300 дни откакто е заел поста си на градоначалник, за да влезе в час и продължава да допуска грешка след грешка.
Друг скорошен пример за вълна на недоволство е разширението на "Опълченска", което изкара граждани от работните им места и ги позиционира с плакати и гневни скандирания, заради отсечената растителност на улицата. Тогава те припомниха на столичната управа, че една от точките в предизборната им платформа е била за зелена София. Такава те видяха, обаче отрязана. Хората нарекоха проявата вандалска и дадоха за пример други европейски градове където затварят пътни платна и залесяват, а не ги разширяват и не режат здрави и големи дървета , за да садят фиданки.
Както и с много други важни политически фигури, май последните години се оказва, че софиянци не случват и на кмет. И докато да имаме надеждно правителство и министър-председател е важно, то това не решава проблемите на местно ниво където също продължаваме да имаме нужда от силни фигури, които са добре подготвени да носят отговорността, която се изисква от тях и да изпълняват задълженията си адекватно.
Ще завърша коментара си с цитат на гражданин от протеста на Опълченска: "В крайна сметка не опазихме дърветата, искам да пожелая на всеки да си намери място и да отгледа едно дърво от малко, защото лесно се режат, но много трудно растат." и да пожелая и при нас най-накрая да се появят управници, които знаят какво правят и ги е грижа за мнението и нуждите на хората, чиито интереси защитават.