Позиция
Боевете край Азовско море продължават
Украинската армия и проруските опълченци воюват за контрола над Широкино
/ брой: 100
Юта Зомербауер, в. DIE ZEIT
Широкино преди войната бе малко китно вилно селце, недалеч от Мариупол. Там предпочитаха да живеят тези хора, за които животът в големия град беше шумен и стресиращ. Имаше красиви еднофамилни къщи с големи плодови градини около тях, боядисани в свежи тонове дачи, както и яхтено пристанище на име Делфин. Преди да започнат боевете, там живееха около 2000 души, които прекарваха вечерите на верандите, любувайки се на тихите сини води на Азовско море. Но днес през селцето преминава фронтът и от сутрин до вечер се стреля. В Широкино днес снайперистите на двете страни се бият за всяка къща и за всеки двор. Украинската армия и опълченците воюват ожесточено за всеки квадратен метър. А вече всичко е в руини.
"Престрелката започва сутрин в 7 и продължава вечер до след 8 часа", казва Мария Иванова. Нейната къща се намира на окупираната от украинската армия страна. "Бойците на опълченците ги виждах от другата страна на улицата", казва тя. През последните няколко седмици тя е принудена да живее в мазето. Къщата й няма нито един здрав прозорец, покривът е паднал от удар на граната. 70% от бившия курорт са разрушени.
Преди няколко дни 65-годишна пенсионерка беше евакуирана от украинците в Мариупол. Сега тя е настанена в мазето на районното кметство на кв. "Оржоникидзе" на пристанищния град. Днес всички наблюдават какво се случва в Широкино, тъй като ожесточените боеве там се считат за прелюдия към по-голямата битка за Мариупол.
От няколко седмици проруско ориентираното ръководство на Донецката народна република заплашва, че ще стартира офанзива за освобождаването на половинмилионното пристанище на Азовско море. Фронтът тук бе открит миналата година през лятото, когато украинската армия нахлу в Мариупол, който беше провъзгласил независимостта си от Киев. Повечето жители са убедени, че контраофанзивата на опълченците непосредствено предстои.
Атрактивността на Мариупол за опълченците е явна: от една страна, това са половин милион рускоезични граждани, по-голямата част от които искат да се присъединят или към Русия, или към Донецката народна република. Освен това тук има голямо пристанище, както и стоманолеярните на "Метинвест", който е част от империята на украинския олигарх Ринат Ахмедов. Именно този стоманодобивен комбинат прави въглищата на Донбас истински ценни. Освен това Мариупол е и последното укрепено от украинската армия място по магистралата Е58, която стига директно до Крим, 300 км права отсечка директно през равната степ.
Затова украинската армия продължава да се окопава източно и северно от Мариупол. Багери копаят окопи в степта, строят се укрепления, а от танковете се виждат само оръдейните им кули. Но дали всичко това ще бъде достатъчно украинците да задържат този град, чието население не е на тяхна страна? Или ще се стигне до унищожителни боеве за всяка къща, както в Широкино?
В районното кметство на квартал "Оржоникидзе", два етажа над мазето, в което сега живее Мария Иванова, сме в бюрото на районния кмет Владимир Степанов. По рафтовете има наредени грамоти и бокали. На стената е закачена голяма карта на района - прави улици, блокове и стоманолеярната на "Метинвест". Оржоникидзе е нещо като град в града със своите 124 000 жители. 90% от семействата тук по някакъв начин са зависими от стоманолеярната, казва Степанов. Кметът се страхува, че комбинатът окончателно може да спре дейността си. "Ако стоманолеярната фалира, не знам какво ще стане с града ни", казва той открито. И без това вече има проблем с доставката на суровини от Донбас. Ако фабриката започне масово да уволнява работници, това допълнително ще засили антиукраинските настроения сред населението.
И днес настроенията в Мариупол не са толкова проукраински, както се опитват да представят нещата от управата на града със закачените навсякъде жълто-сини знамена. Населението традиционно се чувства по-силно свързано с големия съсед, а освен това хората считат руския поглед върху събитията за по-достоверен. Украинската армия, която вече от близо година държи окупиран града, не се възприема от населението като негов защитник. Полицията не е в състояние да гарантира реда, никой не иска да сътрудничи на службите за сигурност.
За ракетното нападение от 24 януари, при което за 33 секунди се изсипаха десетки снаряди в квартал "Оржоникидзе", които избиха 31 души, се разказват най-различни версии. Но хората най-силно вярват в това, че украинската армия е обстрелвала този проруски квартал. Районният кмет Степанов обещава да има обективно разследване за това военно престъпление и силно се надява, че хората ще му повярват.
В крайните предградия гражданите живеят в постоянен страх от войната. Зад последния ред жилищни блокове започват равни поля и някъде сред тях е фронтът. А дали украинската армия ще може да задържи града, ако опълченците настъпят - повечето не вярват в това. По улиците рядко се виждат цивилни, преминават само военни машини, повечето магазини са затворени. Много жители са се евакуирали след последното ракетно нападение. Следите от атаката са още видими навсякъде: счупени стъкла по земята, изгорели къщи, следи от шрапнели в бетона и по асфалта, тъмни петна от засъхнала кръв по земята.
Когато на 24 януари без предупреждение започнаха да валят ракетите, 52-годишната Алла Захарчук нямаше време да се скрие в мазето. В нейното жилище на 6-ия етаж още с първия взрив се пръснаха прозорците, за щастие тя беше в коридора, където се хвърли на земята. Оттогава Алла гледа тъжно и пие хапчета срещу депресия, за да не полудее в тази обстановка на страх. Също както преобладаващата част от съгражданите й, тя не иска да живее в Украйна, казва през сълзи. Чудно защо Киев и Западът не искат да разберат това.