Гробът на Патриарх Евтимий

На 4 април се навършват 615 години от кончината на Патриарх Евтимий Търновски, обявен от Българската православна църква за светец. Версиите за мястото и годината на неговата смърт са няколко, но само за една от тях съществуват доказателства.

Мен ме заинтригува този въпрос, когато на една среща на колекционери се сдобих с картичка, изпратена през 1906 г. от Бачковския манастир. Картичката представлява комбинация от снимка на монашеското братство пред новооткрития гроб на Патриарх Евтимий, снимка на инициатора за археологическите разкопки - игуменът йеромонах Паисий, и вграден надпис от открита оловна плочка.

Кой е йеромонах Паисий? Биографията на този българин е доста богата и тук ще скицирам някои моменти от нея. Светското му име е Димитър Иванов Пастирев и е роден през март 1876 г. в Ямбол. Завършва гимназия в Сливен и Богословско училище в Самоков. По препоръка на Сава Доброплодни и воден от Ал. Карастоянов (и двамата са негови учители), през 1894 г. постъпва в Киевската духовна семинария, която завършва през 1896 г. Междувременно на 24 септември 1895 г. е подстриган за монах в Екзархийската канцелария в Цариград и след два дни в Желязната църква "Свети Стефан" край Златния рог го удостояват с йеродяконски чин. Продължава образованието си в Казанската духовна академия. На 30 ноември 1898 г. в Сливен получава йеромонашески сан. Освен духовно образование, любознателният младеж следва шест семестъра правни науки в Новорусийския университет в Одеса, а през 1904-1905 г. под знака на Червения кръст участва в Руско-Японската война. Прибира се болен в Ямбол и веднага след оздравяването си търси назначение от Българската екзархия. На 24 октомври 1905 г. Светият синод го назначава за игумен на Бачковския манастир, където след два дни - на 26 октомври (Димитровден) отслужва първата си литургия. При учредяването на Българската екзархия през 1870 г. манастирът е оставен на Цариградската гръцка патриаршия. Той става български едва през 1895 г., след което непрекъснато се водят съдебни дела за имоти и наследства. Общинските управници и кандидат-депутатите включвали манастирските дела в политически интриги и за десетина години били сменени седем игумени!?! 

По-възрастните бачковци разказвали, че до 1870 г. в нишата, останала от средновековната църква "Св. Архангели", горяло неугасимо кандило, защото след падането на България под турско там бил погребан български светец. Това предание достигало до ушите на всеки игумен, но никой не обръщал внимание. Големият родопски изследовател Стою Шишков отбелязва, че пръв се замислил над преданието за инициативния, любознателен и амбициозен игумен Паисий Пастирев. Затова и двайсет дни след приемането на манастира, той започнал разкопки на посоченото място. Където намерили гроб с почти разложени архиерейска мантия, два архиерейски епитрахила, голям архиерейски омофор и подметки на обувки.

Дъждовното време и служебните ангажименти спрели работата за две седмици, но на 9 декември рано сутринта монасите започнали да копаят отново. И в този късметлийски ден открили втори гроб, в който се натъкнали на оловна плоча с корозирал надпис. Почистили я с оцет, спирт и търкане с парцал от козина. Макар че доста повредили надписа, той бил разчетен:

СВ(етие) МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС(в)Е(щ)ЕННОМУ АРХ(иепископу) В(еликаго) ГР(ада) ТРЪН(ова) и БЛЪГАРО(мъ) ПАТРИАР(ху). Буквите в надписа са наредени като акростих и вертикално се образува думата СИРОТА. Веднага бил съставен Акт за откритието, подписан от игумена, от йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек, счетоводителят Христо Попов, един йеродякон и четирима миряни. Информирали Светия синод, който изпратил специална комисия за преглед и потвърждение. В комисията бил включен известният историк-медиевист професор Васил Златарски, който разчел и страничните букви на оловната плочка. Те били с цифрово значение и посочвали дата: 1404 4 АП(рил). Тази комисия от специалисти, след като прегледала всички находки, съставила и подписала подробен "Доклад", който представили на Светия синод на 14 декември 1905 г. Паисий бил удостоен с архимандритско достойнство, а докладът е публикуван на цели пет вестникарски страници в брой 50 на Църковен вестник от 23 декември 1905 г. Положителен бил и докладът на директора на Пловдивския музей Борис Дякович, който бил натоварен за проверка от министъра на просветата професор Иван Шишманов. А Дякович е завършил история и археология в парижката Сорбона! 

Аз няма да се спирам на подетата кампания срещу игумена - откривател на гроба. В основата е една друга характерна черта от българската народопсихология, наречена завист. Подета е от един от предишните игумени на манастира - митрополит Теодосий. Защото новият игумен се прославил набързо с откритието си и на 4 април 1906 г. за поклонение към Бачковския манастир се стекло шествие от почти четири хиляди граждани. Въпросният Теодосий бил лично познат с много от политическите лидери и без дори да е видял находките, започнал да тръби навсякъде, че откритието е измама и че новият бачковски игумен е най-големият фалшификатор на века...     Откритието било потулено през 1911 г. от комисия, включваща директора на Народния музей д-р Богдан Филов и доцент (сетне професор) Йордан Иванов, които установяват, че гробовете не са по-стари от 1604 г. и оловната плоча не е от времето на Патриарх Евтимий.

През XVI век е разрушен и ограбен манастирът, съответно и гробът на патриарха. Когато са възстановявали манастира, са извършили препогребение - положили са онова, което е останало след разрушението и ограбването. Тогава е надписана и въпросната оловна плоча, въз основа на стар и недостигнал до нас текст. Защото гробът и оловният надпис може да не са от 1404 г., но категорично не са и фалшификати от XIX или XX век! И е доказано, че са именно от времето на възстановяване на манастира в началото на XVII век. Каква логика може да допусне, че достопочтеният Паисий е способен да изфабрикува подобен оловен надпис и всички експертизи да доказват, че тази надписана плоча е престояла в земята векове?!?

В най-атеистичните времена - 1971-72 г., по инициатива на известния публицист Иван Богданов е извършена съвременна експертиза на запазените находки, която потвърждава откритието от 1905 г. Резултатите са публикувани през 1987 г. в София в книгата "Гробът на Патриарх Евтимий - национална светиня". В последните десетилетия бе поставена паметна плоча в близост до гроба на патриарха - дело на асеновградския скулптор Петко Москов. Едно патриотично дело на достоен българин.      Това обаче е недостатъчно, имайки предвид не само духовния живот на Патриарх Етимий, но и неговата светска и обществена дейност, бил е глава на Българската православна църква от 1375 до 1393/94 г., когато е изпратен на заточение в Бачковския манастир. Той основава Търновската книжовна школа и утвърждава правилата, правописа на църковнославянския език. Прави правописна и езикова реформа. В "Похвално слово за Евтимий" авторът Григорий Цамблак описва как в отсъствието на цар Иван Шишман, Патриарх Евтимий е ръководил отбраната на столицата срещу турската обсада.

А архимандрит Паисий Пастирев?!? Не заслужава ли да има паметен знак и неговата дейност? Не трябва ли делото и откритието му да са описани в туристическите указатели на Бачковския манастир? Или ще следваме противниците му и ще продължаваме да пишем и четем, че "претендира, че е открил гроба на патриарх Евтимий" (така пише в интернет енциклопедиите).

 Считам за необходимо Светият синод и някои министерства, както и местните власти да се позанимаят с въпроса и приемат решения за поклонение на 4 април. Да се възстанови и неугасимото кандило на мястото на гроба в Бачковския манастир. Там да се монтира и подходящ надгробен паметник. А манастирът да се популяризира и като лобно място на последния патриарх от Второто българско царство. Не бива с лека ръка да загърбваме едно такова свято място - то трябва да е място за всенародно поклонение!