Гледай да не разсърдиш Трифон!

Нали знаете как е на село по празниците - жената ще наскубе лук и марули от фитирията, касата с бира в герана, шишето с бистрата ракия на масата, в тавата - почистена и посолена рибата чака да запращи олиото в тигана... Е, вярно, че сме в сезона на забраната, но истинският риболовец все е скътал във фризера някой пакет мренки или кленчета за такъв случай...
Само че миналата седмица не стана така. Покани ме мой приятел в селото си в Плевенско, на река Вит, да се порадваме на пролетта. Позасмях се - за коприва е късно, агнетата ги изядохме по Великден и Гергьовден, рибата - забранена, ама ще дойда, поне ще се разходим и ще поседим на теферич. Т.е. всичко си му беше по реда, но рибата не бе от фризера, а от съсед някакъв. Донесе я Марин, към двe и повече кила мренчета, даде я на жена си да я чисти. Седим ние на масата, Ани до чешмата чисти риба. И се тюхка - ей, каква съсипия, ми те пълни с хайвер бе, сигурно милиони мренки са погубени, как да не му е жал на човек!..
Поразпитах аз Марин и се разбра, че въпросният съсед си е направо професионален риболовец и от реката си вади хляба - лови риба целогодишно и продава, главно на неделни гости като нас, но и на по-заможните си съселяни, че и на другоселци, като не успее да си пласира улова. При това за него не важат сезони, мерки и забрани, има и серкмета, и рачила, и парашутчета, и препъни, и винтери - каквото е изобретил бракониерският гений - всичко е в арсенала на въпросния Трифон. С празно се не връща от реката, знае я по-добре от дланта си и можеш да му поръчаш каквото ти воля поиска - уклей или скобар, мряна или клен, костур или сом даже... И да речеш, че се крие някак особено - няма такова нещо, пък и как да се скрие с такъв занаят в почти обезлюденото село? Всички го знаят и даже селският полицай си купува от него и за своя душа, и особено като трябва да подбутне някоя работа при някой чиновник от областта или от София - кой се мръщи на прясна речна рибка? И кметът го обикаля, и попът, и от общината идват хора - абе върви му бизнесът на човека, дума да няма...
Изчисти Ани рибата и я опържи, седнахме ние и я изядохме. И хайвера изядохме. Май пошавна нерешително някъде дълбоко в душиците ни срам, ама колко му е да го преглътне човек със студената бира...
 И сега си мисля - то май всичките ни беди от това идват, че сме готови да преглътнем каквото и да е, само да си не разваляме рахатя - и това, че ни грабят безсрамно какви ли не престъпни далавераджии и алчни чиновници, и това, че ни изсякоха горите и ни съсипаха земята, че ни баталисаха икономиката и културата, здравеопазването и образованието, битието и съзнанието - то и рими да му намерим, и на песен да го изпеем - пак на плач избива...
Та тази всенародна съсипия май започва с тези мренки, дето Ани изчисти и изстрада, а ние изядохме за мезе на бирата... И не ни е виновен някой си Трифон, а ние сме си виновни - начело с кмета и попа, полицая и председателя на хилавата кооперация, общинския и областния, министъра на каквото и да е и министър-председателя, президента, а даже и самия Господ, особено ако и той е българин, както се оказа навремето. Ама преди на всички -  да им навържем кусури и да ги оклепаме с псувни и клетви. Хайде да спрем да търсим Трифон за кило мренки, каквито и гости да са ни дошли и колкото и да ни се ще да разблажим мезетата с нещо по така...
А какво трябва да сторят кметът, полицаят и риболовният - те си знаят, и ако се почесват някъде, където не ги сърби, то е, защото още мислят. Щото никак не е лесно да решиш дали да спазваш закона - ами ако Трифон ти се разсърди?!