Гарванът

След Апостола земята опустява, отечеството осиротява. Ботев пише най-скръбното си стихотворение. Проф. Боян Пенев характеризира "Обесването на Васил Левски" така: "Трагичното преживяване се свързва с безнадеждна и страшна картина, възприета повече слухово, отколкото зрително - картина, която е само вихър, ридание, вой на вълци и грак на гарвани: "Гарванът грачи грозно, зловещо/ псета и вълци вият в полята..." Нашите университетски учители ни обясняваха, че в стихотворението се допълват зрителните и слуховите внушения, съчетанията "гр", "хр", "тр" придават грозна, зловеща музикалност. Така се постига библейска мощ и злокобна безнадеждност. Всичко тук е черно: майката е черна робиня, черно е бесилото, черен е гарванът. Не току-така гениалният Ботев е "повикал" птицата-гробар: "Гарване, и ти, птицо проклета,/ на чий гроб там тъй грозно грачиш?"
Пълното й име е гарван гробар (Corvus corax), най-едрата птица от семейство Вранови. Гласът й е характерен с грачене, дълбоко и грубо, или типичното "коррк... коррк". Гарванът не е от общителните, саможивецът живее най-често в двойка, рядко в малко ято. Всеяден е, храни се с мърша, санитар е като лешояда, но е и активен хищник - напада птици, зайчета, плъхове, къртици... Според Димитър Маринов в народната вяра гарванът е злокобната лоша птица. Граченето всякога предвещавало нещастие. Заграчи ли се около нечия къща, ще й донесе смърт. Завъртят ли се гарвани около някое село - не го чака нищо добро. Или ще го порази чума, холера, сипаница... или харамии или турци ще го нападнат, изгорят и съсекат. В песен падне ли някой юнак в планинското усое, пръв гарванът каца до него, но за да му "клъвне черните очи" и "да яде бялото месо" юнашко. А от съновниците се знае, че човек сънува ли гарван - лошо иде, убие ли го в съня си - означава придобив, избавление.
В родопската песен "Сос ми грачиш, бре гарванчу" разбойникът и гарванът са в очакване "да дойде лето-пролето" и "да се листне Деребаши", да тръгнат керваните с керванджиите. Деребаши е дълбоко и старховито дере в Южните Родопи по пътя към Ксанти. Нищо чудно, че прочутата местност е влязла в песен, оттам минават керваните и често са плячка за обирджиите. "Торнуването" на керваните пролетес отваря яма за золумджиите. Разбойникът ще сбира "жьолтине лири" и "бели грошове", гарванът ще пие "еснине корве" и ще яде "белоно мьосо" на жертвите. В родопските песни обръщението към грачещото пернато е умалително-гальовно - не "гарване" ,а "гарванчо". Може би и заради  заявеното родство на разбойника с птицата - заверата събира близките им души, нетърпеливи в очакването да удари часът за плячкосване, от което и двамата да са на кяр.
Онова, по-важното, което оправдава присъствието на гарвана в народните песни, е, че той е символ на почернянето и умъртвяването. Той често е спътник на вълка и като него го свързват с покварата на Дявола, олицетворява греха, противоположно на белия гълъб, символ на невинната душа. Гарванът е по-черен и от най-черната нощ. Той е връзката между света на живите и покойниците. Като умре човек, той отнася душата му в земята на мъртвите. Не само по Българско, но в много страни е известна поговорката "Отгледай гарвани, за да ти изкълват очите", която е подтикнала Карлос Саура да направи филма си "Да отгледаш гарвани".
Не само зловеща, но и странна птица е гарванът. Има необикновен нюх, зърне ли някъде люде със силяхлъци и пушкала, следва ги. Където върви войска или някаква дружина въоръжена, гарванът се увърта около тях, като никой друг умее да предвижда, че кръв ще се лее и ще има мърша. В своите мемоари анархистът комита Петър Манджуков напомня, че по време на Балканските войни при тръгването на полковете цели ята от гарвани и врани предшествали и следвали движението на войските; те предусещали разкошните пиршества с човешки и животински трупове. Като войник през Първата световна война бил няколко месеца на позиция в Беласица и забелязал, че всякога, когато над позициите летели ята от гарвани, които издавали своето алчно и звучно "кльон, кльон, кльон", следвала тутакси кървава схватка, която отнемала живота на десетки млади, весели и жизнерадостни хора.
Докато пиша тези редове, до мен достига грозният грак. По дърветата са кацнали злокобните птици - приличат ми на вдовици в черно. Кой вятър довя тия черни пернати, кой дявол ги проводи!   Навсякъде гарвани, врани, свраки - нахални, предизвикателни, дръзки, зловещи - пълни господари на птичия свят. От доста време придават зловещ вид на родните села и градове. Дано това не е зла поличба. А аз дали да не си пусна "Сос ми грачиш, гарванчу..." на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев.