Гърция: Червен влак се композира

Имам гръцки колеги, с които ежедневно обсъждаме непрекъснато променящата се обстановка. Последното, което ми казаха, звучи по следния начин:
Гърците вече не могат да познаят страната си. Атина прилича повече на африкански, отколкото на европейски град. Празни витрини, фалирали магазини, бездомни кучета, нелегални имигранти навсякъде. Грабежите са повсеместни. Има случаи, когато хора са убити, за да им вземат 15 евро. В провинцията, особено на село, положението е относително по-стряскащо, но навсякъде цари песимизъм. Никой не вярва на Брюксел и на договорения меморандум за спасяване на страната от фалит - просто защото няма перспектива за икономическо съживяване.
На изборите в неделя колегите ми прогнозират, че ще спечели радикалната лява партия СИРИЗА на 37-годишния харизматичен лидер Алексис Ципрас. На предишните избори на 6 май неговата партия се класира втора и взе 16.78% от гласовете, зад Нова демокрация, която получи 18.85% подкрепа. За да формира парламентарно мнозинство, моите гръцки колеги очакват СИРИЗА да направи коалиция с проевропейската Демократична левица ДИМАР на Фотис Кувелис, която на 6 май взе 6.1%, и с ПАСОК, която тогава получи 13.18%.
Дотук процентите не стигат до 50, но в Гърция партията, която излезе първа на изборите, получава бонус от 50 депутатски места в 300-членния парламент. На изборите на 6 май Нова демокрация и Пасок заедно взеха 32.03%, което им даде 149 депутатски места - тоест не им достигнаха само две до мнозинство, позволяващо да се състави правителство.
Така че наистина голяма е вероятността Гърция да осъмне идната седмица с левичарско правителство. Досега ПАСОК подкрепяха споразумението за спасителния пакет за Гърция, договорен с Тройката - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос засега казва, че на страната е необходимо широко правителство на националното спасение, в което да влязат и неговата партия, Нова демокрация и СИРИЗА. Но моите гръцки колеги, които впрочем не са левичари, очакват по-скоро правителство на три - или повече - леви партии, като изключват Нова демокрация.
Въпросът е какво може да се очаква оттам нататък. СИРИЗА отхвърля споразуменито с Тройката и иска неговото предоговаряне. Официално Брюксел не дава и дума да се продума на тази тема. Подобно на много гърци, Ципрас смята, че Европа блъфира и няма да се допусне Гърция да излезе от еврозоната, защото последиците могат да се окажат пагубни за Евросъюза. Но той също така казва, че неговата партия е готова и за "най-лошото" - за излизане от еврозоната, което мнозинството от гърците не желаят.
До голяма степен развитията около Испания подкрепят аргументите му. Евросъюзът се оказа доста щедър за спасяването на испанските банки, като в събота отпусна на Мадрид сто милиарда евро без драконовските мерки, които наложи на Атина. Но, от друга страна, ЕС беше щедър за Испания именно от страх от фалит в Гърция. Загубата на Гърция за еврозоната е нещо, което политическото мислене в Брюксел вече донякъде е прежалило. Колапсът на Испания, която е четвъртата икономика в ЕС, може да се окаже пагубен и за еврозоната, и за европейския проект като такъв.
Но реално погледнато, възможното идване на власт на левицата в Гърция отваря възможност за предоговаряне на споразумението, посто защото то "не работи" - за да излезе от тежкото положение, гръцката икономика трябва да тръгне отново, но това е невъзможно най-малкото заради оттеглянето на инвеститорите и липсата на кредитиране.
Ципрас има намерение да национализира гръцките банки и да създаде стимули гърците да извадят "от дюшеците" 25 милиарда евро, които държат там, защото са загубили доверие на държавата. Той нарича изборите "отваряне на нова политическа ера" и "мирна революция".
За разлика от България, където властта току-що си увеличи заплатите, Ципрас се готви да намали наполовина заплатите на премиера, на министрите и на депутатите, да свали имунитета на депутатите, да замрази по-нататъшните намаления на заплатите и пенсиите, да ореже наполовина държавната издръжка на партиите, да увеличи данъците за богатите и да облекчи тези за обикновените данъкоплатци, както и редица други мерки.
Звучи утопично? Във всеки случай в приятелската съседна страна изглежда започва най-големият политически и икономически експеримент на нашето време. Досега европейските социалисти държаха Ципрас на разстояние. Наистина той е прекалено радикален от гледна точка на донякъде вбуржозената социалдемокрация в богатите стари членки на ЕС. Но има ли някакво съмнение, че той е много близък до разбиранията за социална справедливост на българските леви избиратели? Ето още една причина Сергей Станишев да го подкрепи - и в качеството си на лидер на ПЕС, но най-вече на БСП.