Еволюцията на корсета, или за култа към вечната женственост
Май няма друго дамско облекло, което да предизвиква толкова многобройни и яростни спорове
/ брой: 93
Експертите са на мнение, че появата на първите корсети датира от антични времена. Но днес, във второто десетилетие на ХХI век, този детайл в облеклото от мъчител на телата на много суетни дами ненатрапчиво се превръща в един от най-актуалните модни акценти в женския гардероб. Нещо повече - корсетът привлича погледите на топ дизайнерите и те го издигат в култ като напълно самостоятелна част от тоалетите.
Учудващо широките каишки, многобройните връзки, оформящи тънка талия и перфектно деколте, разнообразието на колани присъстват почти във всяко ревю на големите имена в модата. Като корсаж от кожа или дебел плат се забелязва в моделите на Вивиан Уестууд, с бродерии от златни и блестящи нишки - в колекцията на Кристиан Лакроа, комплект от прозрачен шифон в цвят шампанско предлага Тиери Мюглер, а Баленсиаго - ефирни колани с връзки, само леко напомнящи корсет...
Дизайнерите като че ли не спират да демонстрират колко многолик и променлив е този моден акцент.
Понякога той е полупрозрачен и откровен, отличава се с дързост и агресивен сексапил. А друг път е представен като почти невинен и наивно старомоден детайл от облеклото. Корсетът е дреха-хамелеон, своебразна играчка за разкрепостените дизайнери и смелите представителки на нежния пол. Експертите са на мнение, че оформящият тялото модел е подходящ за абсолютно всички дами - за фините и закръглените, за високите и миньончетата, за фаталните красавици и целомъдрените гимназистки... Корсетът подчертава достойнствата и скрива недостатъците, едновременно облича и разголва, провокира и ограничава. Той се превръща в символ на вечната женственост, векове наред се завръща в женския гардероб и остава там не като аксесоар за половин ден, а се приема като изключително актуална модна тенденция, към която прекрасната част на човечеството като че ли изпитва перманентен култ...
Май няма друго дамско облекло, предизвикващо толкова многобройни и яростни спорове, каквито се наблюдават при корсета. Смята се, че първообразът му датира около 2600-1250 г. пр.н.е., когато повечето древни народи, населявали някои острови в Егейско море, започват да носят доста сложни за направа облекла. Тяхната кройка подчертавала всички характерни особености на човешкото тяло. Затова и жените, и мъжете се пристягали с широки твърди колани, които не само допринасяли за постигането на идеални форми, но и служели като допълнителна защита по време на сраженията. За да станат тези приспособления по-здрави, в тях се вграждали дървени и метални плочки, а с развитието на ювелирното изкуство корсетите започват и да се украсяват. Във вид, наподобяващ съвременните модели, те се появяват преди почти пет века и се оказват доста жизнени и жилави не само в прекия, но и в преносния смисъл на думите.
Доста държави претендират да бъдат признати за родина на корсета. Сред тях е и Гърция, където още в античността жените носели специални кожени превръзки под гърдите си. Римляните пък ги шиели от плат, който се поставял направо върху бюста и на корема. Но именнно в Испания силуетът на "двата конуса" е признат за символ на елегантността. Заради недвусмислената му прилика наричат го още "пясъчният часовник", а и някои дами навремето наистина броили минутите, за да го свалят по-бързо. Цената на красивата тънка талия, оформена благодарение на корсета, обаче е била доста висока. Наистина силуетът ставал много по-прибран и фин, а осанката - изключително горделива и изправена. Но металните пластинки, от които се сглобявал корсетът в началото, превръщали роклята в своеобразен калъф, притискащ не само ребрата, но и някои вътрешни органи на жените. Казват, че за по-фините натури това имало фатални последици. А и тежестта на корсета изобщо не била за подценяване, защото той бивал "обличан" с дебели твърди платове.
Постепенно Испания се издига до водеща европейска държава в областта на политиката, но към края на ХVI век се превръща и в модна диктаторка. Така корсетът се налага като задължителен атрибут на дамските тоалети дори в Англия, където царува Мария Тюдор. Придворният "испански костюм", който намалява талията с 20-ина сантиметра, бележи особен разцвет по времето на кралица Елизабет. В гардероба й са намерили място над 3000 необичайно скъпи рокли с корсети. А съименничката й от Русия - Елизавета Петровна, оставила след себе си 15 000 разкошни тоалета и празна хазна. Екатерина Медичи пък налага модата на корсетите във Франция. Жената, стегната и завързана, а понякога и почти зазидана в рокля тип "броня", е приличала на наистина непревземаема крепост - не е могла нито да се облече, ни да се съблече самостоятелно. Понякога се налагало да се прибягва към радикални решения и връзките просто се разрязвали с нож.
В същото неспокойно време, когато заговорите, убийствата и предателствата са били, макар и неприятни, но едва ли не всекидневни занимания, корсетите изпълнявали функциите и на своеобразна бронежилетка. В прочутия роман на Дюма "Тримата мускетари" Милейди - прекрасната авантюристка и недостойна съпруга на Атос, благодарение на женския си аксесоар се отървава от удара с кинжал само с незначително одраскване и артистично губене на съзнание.
Носенето на корсета е най-разпространено през ХIV и ХV век, като с времето се променят само моделираните от него форми. Той ту повдигал гърдите, ту почти ги сплесквал, за да изглеждат те по-малки. Понякога се слагал над талията, но най-често я обгръщал така, че да я направи максимално малка. След революцията във Франция бил отхвърлен като символ на сваления аристократизъм, но лека-полека пак се завърнал в гардероба на жените. С развитието на текстилната промишленост корсетът станал много по-достъпен и започнал дори да се приема като еротично облекло. И нищо чудно - коя друга дреха може да се сравни с него по елегантност и бавно събличане? А и филмовите звезди от началото и средата на миналия век успяват не само да го представят като много изкусителна част от тоалета, но и да го наложат сред жени, които не са част от аристокрацията.
През вековете се променяла само формата, но не и съдържанието на корсета. Много бързо той се превръща в част не само на официалното, но и на всекидневното дамско облекло. Въпреки че не е със същите функции, както преди, в съвременния свят корсетът също е доста разпространен. Приложението му днес, разбира се, няма нищо общо със спиращото дъха болезнено пристягане в началото. Сега корсетът по-скоро допринася за постигане визията на изключителна женственост, която продължава да спира дъха, но вече на представителите на силния пол...
Китов мустак в моделите за истинските мъже
В някои периоди корсетът е носен много по-често не толкова от представителките на нежния пол, колкото от мъжете. Гладките и твърдите метални модели имитират твърдата коруба на костенурка и се свързват най-вече с част от военните костюми, предназначени за защита на хората по време на битки. Доста дълго корсетът се смята за изключително мъжко облекло, прави се от кожа или метал и покрива цялото тяло, като се започне от врата, та чак до вътрешната половина на бедрото. Подобно приспособление се носело от воини, които служели в кавалерийските части.
Но и в епохата на Възраждането (от втората половина на ХV век до ХVI столетие) мъжкият корсет не излиза от употреба. Малко по-късно такива модели се правят от ковано желязо, а след това се появяват и по-гъвкави разработки, в чиято конструкция се използва китов мустак, покрит от плат.