Европа
ЕП следи с голямо внимание изборите в страните от Източното партньорство
/ брой: 250
2012-а е важна година за страните от Източното партньорство - парламентарни избори се проведоха в Армения, Беларус, Грузия, а в Украйна предстоят в неделя.
Европейският парламент следи с голямо внимание подготовката и провеждането на изборите, защото те дават в най-чист вид представа какво е равнището на демокрацията в една страна, има ли развитие, доколко европейският ангажимент спомага за установяването на високи стандарти.
Армения пое ангажимент да проведе най-честните и свободни избори досега и можем да кажем, че независимо от проблемите, това се случи. Основната управляваща партия на президента Серж Саргсиян спечели изборите, но опозицията проведе активна кампания и след края на изборния ден нямаше сериозни основания да оспори изборните резултати. Има редица препоръки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се гарантира, че постигнатото тази година ще бъде доразвито за президентските избори догодина. За да илюстрирам желанието на Армения да покаже лице, различно от масовите протести, завършили с десетки убити през 2008 г., ще посоча като пример факта, че председателят на парламента напусна поста си половин година преди изборите, в момента, в който беше избран за председател на предизборния щаб на управляващата партия. Сравнението с българския случай, в който министърът на вътрешните работи остана докрай на поста си, е много красноречиво и показва колко назад е България и колко срамно е отношението на ГЕРБ към демокрацията и изборния процес.
През изминалата парламентарна сесия Европейският парламент се произнесе с резолюции по изборите в Беларус и Грузия.
За Беларус е трудно да се добави нещо ново, от 1995 г. насам страната не е провела избори, които международните наблюдатели да могат да окачествят като свободни и честни. Наистина е удивително как една европейска страна може да остане замразена във времето, в условията на един динамичен и взаимосвързан свят. Опозицията за пореден път не получи шанс да участва равнопоставено в кампанията, продължи преследването на опозиционни лидери, като някои от тях са все още в затвора. Избирателната система допълнително доведе до това, че нито един представител на опозицията не беше избран в парламента - една напълно неприемлива ситуация, каквато вече рядко може да се види където и да е по света. Европейският съюз следва политиката на "критично ангажиране", подкрепя според възможностите си развитието на гражданското общество и опозицията, без да затваря вратата към сътрудничество и с официалните власти. Европейският парламент, в отговор на негативната оценка на международните наблюдатели, потвърди решението си да не поддържа официални контакти с новоизбрания парламент на Беларус. Това означава, че Беларус няма да може да заеме своето място и в Парламентарната асамблея Евронест.
Безспорно голямата изненада дойде от Грузия, където управляващата партия на президента Саакашвили неочаквано загуби изборите и за пръв път в историята на страната властта беше сменена по демократичен път. Може да звучи парадоксално, но именно мирното предаване на властта доказа успеха на Саакашвили в утвърждаването на демократичните принципи в страната. Новият премиер Иванишвили - бизнесмен с огромно за мащабите на Грузия богатство - потвърди европейската ориентация на страната и създаде кабинет, в който ключовите постове заеха хора с ясна политическа и професионална биография.
Сега е важно да се гарантира, че Грузия ще продължи работата си по сближаването с Европейския съюз, за успешни преговори по споразумението за асоцииране. Заедно с това очакваме новата власт да направи повече в подкрепа на бедните слоеве от населението, за укрепване на трудовите права, за коригиране на недъзите и социалните неравенства, които остави досегашната ултралиберална икономическа политика.
Трябва също така да бъдат отразени бързо препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по отношение на изборния процес, да бъдат коригирани всички недостатъци на законодателството, така че президентските избори догодина да затвърдят положителните тенденции. Защото макар предизборната кампания да имаше "щастлив край", не бива да забравяме тревожните сигнали, които идваха по време на предизборната кампания. Смятам, че до пълното опорочаване на изборите крачката беше много малка и съм убеден, че силното присъствие на Европейския съюз оказа сдържащо въздействие.
В неделя предстоят парламентарни избори в Украйна - най-голямата страна от Източното партньорство. Целият процес беше поставен под съмнение още от самото начало заради факта, че лидерът на най-голямата опозиционна партия и бивш премиер Юлия Тимошенко беше осъдена и вкарана в затвора по дело, което остави много въпросителни. Немалко са и сигналите за нарушения в предизборната кампания, които обаче до момента не са в мащаб, който да повлияе пряко на резултатите. Можем само да изразим надежда, че Украйна няма да се върне назад, че изборите ще преминат без сериозни нарушения и че резултатите ще позволят на Европейския съюз да даде зелена светлина на вече договореното Споразумение за асоцииране, част от което е и създаването на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия.
Изборите в Украйна са от важно значение за България, като се има предвид голямото българско малцинство в страната. Неслучайно много български представители се включиха в наблюдателските мисии на Европейския парламент, Съвета на Европа, НАТО, различни неправителствени организации. Сред кандидатите има и българи и да се надяваме, че в следващия парламент ще се чува и техният глас.