Елементарно, Тереза!

И едно денонощие не издържа усилието на Бойко Борисов да прояви достойнство. И своето, и на държавата. Да покаже, че има глава за самостоятелни решения и че държавата му е суверенна. И че в крайна сметка ще се грижи за нейните интереси. Няма да се води по чужд акъл и прищевки. Уви, пак трябваше да преглътнем: слабоват се оказа иначе якият ни вожд.
В понеделник бяхме сред малкото страни от ЕС и НАТО, отказали да следват фикс идеята на една нервна англичанка за общ фронт срещу Русия. Във Варна Доналд Туск обяви, че 14 страни от ЕС гонят руски дипломати. Той още не бе напуснал нашия лазурен Евксиноград, когато към групата на евроактивистите се запришиваха и други членове. Проявиха се и нечленове, но мераклии да ги похвалят и да станат такива - албанци, македонци, украинци, молдовци. Нашата дипломат шефка обаче продължаваше да твърди, че България не предвижда подобна стъпка.
В Брюксел на заседанието на евроначалниците Бойко убедително обясняваше на журналисти, че е глупаво да се изострят отношенията с Русия в опасен за света момент. Още повече когато няма доказателства за вината на Москва в покушението на бившия двоен - руски и британски, агент Скрипал. Тогава той намери сили и кураж да се усъмни в доводите на британската си компаньонка, която вместо факти размахваше лозунги. Здравото му балканско чувство и опитът в службите му подсказваха, че има нещо гнило в Англия. "Обикновено в такива случаи никога не е това, което изглежда на пръв поглед", каза той.
От понеделник вечер, когато първата двойка на ЕС - Туск и Юнкер си заминаха, до вторник сутрин някой разклати позицията му, а заедно с нея и достойнството му - неговото и на държавата. Можем само да си представим на какъв натиск е бил подложен, какви гневни мълнии по правителството са мятали от представителството на ЕС в София и от посолството на Нейно величество. И са го надвили. Той за съжаление не е първият премиер в историята на България, огънал се под напора на западните ни "доброжелатели". Затова сме и на тоя хал.
Трябва все пак да признаем: Бойко не се предаде напълно. Вместо да гони руски дипломати, привика нашия посланик от Москва. Както казват на дипломатически език - "за консултации". Сигурно му е рекъл: "Ела си, че тия от Брюксел ми надуха главата". Отново приложи тактиката да не се бутаме между шамарите, докато атовете се ритат. Или по Татовия пример да се снишим, докато отмине бурята.
Въпросът обаче е кога и дали ще отмине. Подетата от англосаксите русофобска кампания и унизителното приклякване на Европа не вещаят нищо добро. Нито за света, нито за нас. Все повече факти показват, че тя е добре замислено активно мероприятие, с което госпожа Тереза и сър Доналд са замисляли да решат свои проблеми. И тя, и той са с най-слабо доверие на гражданите в собствените им страни. Нея я заплашва разнобой в Консервативната партия, а него са го подгонили и републиканци, и демократи, които наесен ги чакат тежки избори. Нея я преследва голям педофилски скандал, а него, както му се полага - поредна секс афера.
Това обаче са по-малките кахъри. Голямата болка за нея е "Брекзит" и всички свързани с него неприятни за Лондон последствия - загуба на влияние и пари - на много пари. Неговият дерт е увяхващата хегемония. Това накара двамата потърпевши от неумолимия ход на събитията да обединят усилия. За обединението им трябва общ враг. За тази роля - пак не за първи път в историята, е посочена Русия. Можеха да го направят и без да разиграват трагичната комедия с отравянето на Скрипал.
Колкото повече време минава, а Лондон не дава никакви що-годе правдоподобни факти, толкова повече се засилва недоверието и към Лондон, и към Вашингтон. Все повече експерти и в Европа, и в Русия проговарят и излагат елементарния факт: въпросното невропаралитично вещество е разработвано както в САЩ, така и в Англия. Дори шефът на зловещата британска лаборатория Porton Down - навярно без да иска, призна, че там има "Новичок", а в специален регистър на САЩ на бойни отровни вещества той е включен от 1999 г. и данните са изтрити от интернет през последните дни. В мъгла остава обвита съдбата на пострадалите Скрипал и дъщеря му. Досега няма поне тяхна снимка в болницата. Пускат се обаче съобщения, че те и да оживеят, никога няма да си върнат напълно разсъдъка. "Елементарно, Уотсън", би казал легендарният Холмс.
Унизителното приклякване на Европа, което в Лондон тутакси обявиха за победа, не е така еднозначно. Демонстрацията на единство по-скоро се превърна в обратното. Доказва го дори меката и краткотрайна съпротива на няколко смелчаци. До снощи само "могъщите" Люксембург и Словакия продължаваха да настояват за 100-процентни доказателства за вината на Русия, за да се включат в британската акция. За останалите може само да се припомни афоризмът на Бисмарк "Глупостта е божи дар, но с него не бива да се прекалява".